3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№57
Гр.София, 29.01.2016г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3527 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 6416/24.03.2015г., постановено по ч.гр.д. № 3021/2015 г. от Софийски градски съд за връщане като просрочена на частната му жалба от 30.08.13г. против определение от 12.08.13г. по гр.д.№ 34005/13г. на Софийския районен съд като просрочена.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Претендира разноски.
Ответникът Д. Д П., [населено място] оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустимо – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови връщане на частна жалба на [фирма] срещу определение, с което по молба на Д. П. е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск, Софийският градски съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е подадена извън срока по чл. 396, ал. 1 ГПК. Изложил е съображения, че запорното съобщение от ЧСИ Н. М. към [фирма] е връчено на настоящия частен жалбоподател на 19.08.2013г., от която дата тече срокът за обжалване на допуснатото от съда обезпечение на бъдещия иск. Срокът за обжалване е изтекъл на 26.08.2013 г. (понеделник –работен ден). Частната жалба е подадена на 30.08.2013 г., т.е. след изтичане на срока по чл. 396, ал.1 ГПК, поради което същата се явява просрочена и подлежи на връщане.
Определението е неправилно.
Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 3 ГПК връчването на търговци и на юридически лица се извършва на последния, посочен в съответния регистър адрес, в канцеларията им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да го приеме. В конкретния случай запорното съобщение по изп.д. № 20138410408925 по описа на ЧСИ Н. М. е изпратено на регистрирания в търговския регистър адрес на управление на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [улица], ет. Партер, ПК 1421 и е получено за ответното дружество от Мария Й. (секретар) на 19.08.2013г.
Редовността на връчване на запорното съобщение е оспорена в настоящото производство. Според частния жалбоподател лицето Мария Й. никога не е било в каквито и да е взаимоотношения с дружеството, включително и трудови, като отрича същата да е заемала длъжността „секретар”. Представя справка от НАП, касаеща сключените трудови договори на дружеството за периода 14.01.2013г. – 13.02.2014г., от която се установява, че към датата на връчване на запорното съобщение 19.08.2013г. (както и през целия посочен период) няма действащ трудов договор на лицето Мария Й. с дружеството.
От данните по делото се установява, че всички съдебни книжа, адресирани до дружеството на вписания в търговския регистър адрес на управление, са получавани лично от адв. А. Л., като процесуален представител на жалбоподателя [фирма] на съдебен адрес: [населено място], бел. „Ген. М. Д. С.” № 36, ет. 1, ап. 1 или в „Бюро призовки” на Софийски градски съд. Следователно не може да се направи безспорен извод, че запорното съобщение действително е достигнало до дружеството на 19.08.2013г. чрез връчването му на работник или служител от канцеларията на търговеца. Въведените от законодателя изисквания за връчване по чл.50, ал.3 ГПК целят достигане на съобщението до адресата с оглед обезпечаване правото му на защита и са от значение на началото на течение на процесуалните срокове. В този смисъл е практиката на ВКС по решение № 56/17.06.2014г. по т.д. № 2705/13г. на ВКС, І т.о.; определение № 470/10.08.2015г. по ч.т.д. № 1253/15г. на ВКС, І т.о.; определение № 22/17.01.2012г. по ч.т.д. № 886/11г. на ВКС, І т.о.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по същество на подадената частна жалба.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 6416/24.03.2015 г. по ч.гр.д. № 3021/2015 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за произнасяне по същество на частната жалба на [фирма] против определение от 12.08.13г. по гр.д.№ 34005/13г. на Софийския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.