3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
С., 20.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 10 април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1521/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. С. П., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-а гр. отд., от 21.06.2011г. по в.гр.д. № 14493/2010г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 78 с-в, от 14.10.2010г. по гр.д. № 14981/2010г. в частта, с която са уважени предявените от Е. Е. Т. – М. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, а с въззивното решение е уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Ответницата по касация Е. Е. Т. – М. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото за първата и касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по процесуалноправния въпрос „допустим ли е иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за период след подаване на исковата молба и какъв е редът за предявяване на претенцията в пълния й размер – чрез предявяване на иск и за ненастъпилия период, или чрез последващо изменение на иска”. Представя съдебна практика – решение № 215 от 08.07.2010г. по гр.д. № 166/2009г. ІV г.о. ВКС и определение № 252 от 18.05.2010г. по гр.д. № 264/2010г. ІІІ г.о. ВКС.
На следващо място моли да седопусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправния въпрос „за обхвата на съдебния контрол върху подбора, извършен от работодателя на основание чл. 329 КТ и по-конкретно подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя по критерия кой работи по-добре”. Прилага съдебна практика.
По първия от поставените въпроси съдебната практика е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения и въззивното решение е съобразно с тази практика. Тъй като срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за предявяване на иска за отмяна на уволнението е двумесечен, съединеният с него иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ` винаги ще бъде предявен преди да е изтекъл целият шестмесечен срок, за който работникът /служителят/ има право на обезщетение при безработица поради уволнението. Поради това и на основание чл. 235, ар. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид настъпилите в хода на разглеждане на делото обстоятелства, както е прието в определение № 252 от 18.05.2010г. по гр.д. № 264/2010г. ІІІ г.о. ВКС, а когато искът не е предявен за целия период, то включването на нов период, изтекъл след предявяването на иска, е допустимо в производството по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – решение № 215 от 08.07.2010г. по гр.д. № 166/2009г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
По поставения материалноправен въпрос съдебната практика е уеднаквена с ТР № 3/2012г. ОСГК на ВКС, с което е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 ГПК – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответницата по касация следва да се присъдят разноските за настоящото производство в размер на 300 лв. Разноски за предходни инстанции не могат да се присъдят в това производство.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-А гр. отд., от 21.06.2011г. по в.гр.д. № 14493/2010г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], да заплати на Е. Е. Т. – М. от [населено място] сумата 300 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: