О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
ГР. София, 05.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.05.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №653/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на П. „Л” АД срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. №328/07 г., с което са уважени предявените от Д. М. срещу касатора искове по чл.128 от КТ – за сумата 95 838 лв., неизплатено тр. възнаграждение по тр. договор №34/99 г. и анекс към него и чл.86 от ЗЗД – за сумата от 27 558 лв., мораторна лихва.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.2 и 3.
За да уважи исковите претенции на посочените основания и за присъдените размери, въззивният съд при повторното въззивно разглеждане на спора е приел, след направеното уточнение на гл. иск, че с него се претендира неизплатено тр. възнаграждение, уговорено в анекс от 1.02.99 г. към тр. договор №34/99 г. Не се твърди и установява трансфер на футболиста и уговорена във връзка с него трансферна сума, затова използваното в анекса понятие „транш” не е относимо към такъв. Претенцията е уважена при използване на заключение на в.л. за размера на неизплатените суми, съобразно анекса към тр. договор.
Същественият материалноправен въпрос дали уговорените в анекса траншове /периодично плащане на определена във валута сума/ са с характер на тр. възнаграждение по тр. договор, определено с анекса към него или са елемент от друг вид договор / напр. за трансфер/ е от значение за точното прилагане на закона. Той обаче е разрешен в съответствие с трайната и установена практика на ВКС, обезпечаваща точното прилагане на закона:
В отменителното решение на ВКС по делото и в приложеното към жалбата такова са разграничени по характер сумите, дължими като тр. възнаграждение по тр. договор между страните и тези, дължими по договор за трансфер. По настоящото дело ищецът е уточнил исковата си молба, като е посочил, че претендираните суми са неизплатено тр. възнаграждение, а трансфер, съответно трансферни суми не са уговаряни. Тези му твърдения не са оспорени от ответника, не са и представени доказателства, сочещи, че сумата в анекса към тр. договор е уговорена на друго основание, извън трудовото правоотношение на страните. Затова приетото, че тя е трудово възнаграждение по договора / в който конкретен размер на такова не е посочен/ съответства на данните по делото за отношения на страните, основани само на трудово правоотношение, възникнало от договор №34/99 г. и анекса към него.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. №328/07 г. от 1.12.07 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: