О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
С. 13.09.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 496 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от управителя Ч.,чрез процесуалния представител адвокат Р. против определение № 379 от 16.05.2012г. по в.гр.д.№ 574/11г. на Сливенски окръжен съд,с което е оставена без уважение като неоснователна молбата му за замяна на допуснатото с определение № 2544 от 10.08.2010г.по гр.д. № 3799/10г.на Сливенски районен съд обезпечение на иска на Ю. М. Ш. с правно основание чл.200 от КТ с цена 250 000лв.чрез налагане на възбрана върху друг недвижим имот с идентификатор 72165.502.1045 с площ от 15 979кв.м., находящ се в [населено място],ведно с построена сграда с площ от 448 кв.м., вместо вече възбранения имот с идентификатор 67338.602.72,с площ от 32 444кв.м., находящ се в [населено място],промишлена зона.Ж.-дателят счита така постановения съдебен акт за неправилен/без да излага конкретни доводи/,поради което желае да бъде отменен,а въпросът решен по същество с уважаване на направеното искане.
Срещу така подадената частна е жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който същата се оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба е допустима,тъй като е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок.Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
С определение № 2544 от 10.08.2010г.по гр.д. № 3799/10г.- Сливенският районен съд е допуснал обезпечение на предявения от Ю. М. Ш. иск с правно основание чл.200 от КТ като е наложил възбрана върху притежаван от ответника недвижим имот с площ от 32 444кв.м., находящ се в [населено място],промишлена зона,който е с производствен начин на трайно ползване.Предявеният иск е бил уважен от С. до размер на 60 000лв.,а в останалата част до 250 000лв.е отхвърлен.
Пред въззивната инстанция – [фирма] [населено място] е направил искане за замяна на допуснатото обезпечение – като наложената възбрана бъде отменена,а вместо нея наложена такава по отношение на друг имот – който е с двойно по-малък размер – 15 979кв.м.,намира се в по-малък град – [населено място] и е с начин на трайно ползване –„депо за вторични суровини”.
По повод на така постъпилата молба е постановено процесното определение,с което искането на молителя е оставено без уважение с два мотива.Първият,че предложеното обезпечение не е равностойно на вече наложеното /съответно,ако искането се уважи няма да се гарантирани по същия начин и степен правата на страната,в чиято полза то е допуснато/. Вторият – данъчната стойност на предложения в замяна имот от 69 476.80лв. е несъразмерна с претендираното обезщетение в размер на 250 000лв.
Така постановения съдебен акт е правилен.
Целта на обезпечението е охрана на интересите на ищеца, за да може при успешно завършване на процеса той да осъществи своето право, като резултатно проведе в изпълнение постановеното решение.След като веднъж съдът е преценил,че е налице обезпечителна нужда и е допуснал една обезпечителна мярка – тя може да бъде заменена с друга/в хипотеза, когато ищецът не е изразил съгласие/ само,ако новата е в състояние по-добре да обезпечи защитимия интерес. Ако предлаганата обезпечителна мярка е неравностойнна /в сравнение с вече наложената/ – тя не следва да се допуска.
В случая – предлаганата обезпечителна мярка е идентична с вече наложената /възбрана/, но има за предмет имот,който е по-малко атрактивен /по вид, местоположение, площ и стойност/ в сравнение с този, по отношение на който възбрана вече е наложена. Следва да се отчете и обстоятелството,че молителят – нито при формулиране на искането си, нито в настоящата частна жалба – не е изложил мотиви, с които да обоснове евентуална необходимост от промяна на обезпечителната мярка.
По изложените съображения Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение намира подадената частна жалба за неоснователна,поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 379 от 16.05.2012г. по в.гр.д.№ 574/11г. на Сливенски окръжен съд,с което е оставена без уважение като неоснователна молбата му за замяна на допуснатото с определение № 2544 от 10.08.2010г.по гр.д. № 3799/10г.на Сливенски районен съд обезпечение на иска на Ю. М. Ш..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
;