2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
С. 21.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г.
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1580/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. П. от [населено място], приподписана от адв. И. Д., срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 401 от 01.08.2011г. по в.гр.д. № 678/2011г. в частта, с която е потвърдено решението на Благоевградския районен съд, № 3148 от 18.04.2011г. по гр.д. № 205/2011г. в частта, с която Г. П. е осъден на основание чл.144 СК да заплаща на Л. Г. П. месечна издръжка в размер на 70 лв.
Ответницата по касация Л. Г. П. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Г. А. П. поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос безусловно ли е дължима издръжката на навършило пълнолетие дете и как следва да бъде тълкувано и приложено изричното условие издръжката да не съставлява особено затруднение за дължащия издръжка родител, в противоречие със съдебната практика. Прилага съдебни решения с които е прието, че задължението за заплащане на издръжка на пълнолетно дете не е безусловно и се обуславя от възможността на родителя да дава издръжка, като тази възможност не трябва да съставлява особено затруднение за него /решение по гр.д. № 487/2008г. ОС-София/, че родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, когато те учат, само ако това не съставлява особено затруднение /решение № 4/1999г. ІІ г.о. ВКС/ и др. в същия смисъл.
По поставения въпрос въззивният съд е приел, че за да се дължи издръжка по чл. 144 СК е необходимо да се установи, че заплащането на издръжка на пълнолетното вече дете от страна на родителя не съставлява особено затруднение за него – т.е. не само, че този родител има достатъчно средства за своята издръжка, но и възможност да осигури такава на пълнолетното си дете. Касае се до дължима издръжка, доколкото няма да представлява особено затруднение за този родител, което е въпрос на конкретна фактическа преценка. След анализ на доказателствата по делото относно доходите, разходите, имущественото състояние и задължението за издръжка към други непълнолетни деца, съдът е приел, че в случая са доказани всички предпоставки на чл. 144 СК.
ВКС намира, че така формулираният въпрос е от значение за решаването на делото, но не е решен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика. При точно прилагане на закона и в съответствие със съдебната практика въззивният съд е приел, че присъждането на издръжка на пълнолетно дете не е безусловно, а само доколкото не съставлява особено затруднение за родителя.
Останалите доводи на касатора съставляват оплаквания за неправилност на решението и не са сред основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. М. или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд. Ответницата е направила искане за присъждане на разноските по делото, но не е представила доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 401 от 01.08.2011г. по в.гр.д. № 678/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: