О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 578
Гр. София, 28.09.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 864/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на : „Път Инвест” ООД/н/ , с вх. № 5398/08.11.2017 г., подадена по пощата на 06.11.2017 г. и „Транс Инвест” ООД, с вх. № 5557/15.11.2017 г., подадена по пощата на 13.11.2017 г., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 212 от 29.09.2017 г. по в.т.д. № 213/2017 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което след отмяна на решение № 46 от 15.03.2017 г. по т.д. № 156/2014 г. на Окръжен съд – Плевен е обявено за недействително, на основание чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Път Инвест” ООД извършеното от длъжника на 29.10.2012 г. погасяване на изискуемо парично задължение към „Транс Инвест” ООД в размер на 36 500 лв., като на основание чл.55, ал.1, във вр. с чл.34 ЗЗД „Транс Инвест” ООД е осъдено да върне тази сума за попълване на масата на несъстоятелността на „Път Инвест” ООД.
Касаторите оспорват правилността на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърдят, че с процесното плащане се обслужва текущата основна дейност на длъжника и плащането е извършено в срок от 30 дни от падежа, което съставлява основание по чл.646, ал.5 ТЗ за отхвърляне на предявените искове по чл.646, ал.2, т.1 и т.3 ТЗ.
В приложените към касационните жалби изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, исканията за допускане на касационно обжалване са основани на следните въпроси: 1. Какви действия и сделки следва да се определят като действия и сделки, извършени в кръга на обичайната дейност на търговеца, на базата на какви критерии следва да се преценява дали определена сделка или действие попадат в категорията действия или сделки, извършени в кръга на обичайната дейност на търговеца и какъв е обхватът на действията и сделките, попадащи в дефиницията на чл.646, ал.5 ТЗ и 2. В кръга на обичайната дейност на длъжника ли са действията и сделките, които обслужват основната му дейност и са свързани с нея, в т.ч. и договори за заеми и услуги. Първият касатор поддържа допълнителните предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а вторият – по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, както и самостоятелното основание чл.280, ал.2 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК по делото са постъпили отговори на жалбите от: В. С. – синдик на „Път Инвест” ООД, от „Алфа Банк” АД и от „Юробанк България” АД, в които се оспорват исканията за достъп до касация, а по същество са развити доводи за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни, насочени са срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, като е спазен преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Велико Т., след цялостна преценка на доказателствата по спора е счел, че извършеното от длъжника плащане по договори за наем на складови помещения и охраняема площ и паркинг и за извършени транспортни услуги, двустранно счетоводно отразени от дружествата – ответници, е извършено след определената начална дата на неплатежоспособност на „Път Инвест” ООД – 06.01.2012 г. и в срок от шест месеца преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Възприемайки изцяло съдебно-икономическата експертиза, въззивният съд е изразил становище, че погасеното вземане е изискуемо, поради което са налице предпоставките за уважаване на предявения главен иск по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ.
Решаващият съд е отхвърлил като неоснователно възражението на „Път Инвест” ООД/н/ за приложимост на чл.646, ал.5 ТЗ, като се е позовал и на създадена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС – решение № 124 от 21.07.2017 г. по т.д. № 2137/2016 г., ІІ т.о. По отношение на общата предпоставка на материалноправните възражения за неоснователност на исковете по чл.646, ал.2, т.1 и т.3 ТЗ, а именно – изпълнението да е извършено в кръга на обичайната дейност на длъжника, въззивният състав е съобразил легалната дефиниция в т.12, § 1 от ДР на Закона за счетоводството и предмета на дейност на извършилия плащането длъжник, в каквато насока са изложени подробни мотиви. Изведен е извод, че погасяването на задължения на длъжника с процесното плащане от 29.10.2012 г., представляващи неплатен наем и транспортни услуги, извършени през 2006 – 2007 г., за които са издадени и двустранно осчетоводени фактури, не е във връзка с обичайната дейност на дружеството. Независимо от този извод, съдът е приел, че дори и плащането да е във връзка с такава дейност, не са надлежно въведени и съответно установени допълнителните предпоставки по т.1 или т.2 на чл.646, ал.5 ТЗ, което обуславя неприложимост на последната разпоредба. С оглед основателността на главния иск, е уважен и обусловения осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността за сумата 36 500 лв., а евентуалният иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ не е разгледан по същество.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд – Велико Т. решение. По поставените от касаторите идентични въпроси, дори и да се приемат за важими за изхода на делото /независимо от тяхната относимост към един от посочените по-горе самостоятелни правни изводи на въззивния съд/, не са налице поддържаните допълнителни основания за разглеждане на жалбата по същество. Относно предпоставките за приложимост на чл.646, ал.5 ТЗ е налице задължителна практика по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК/в редакция преди ЗИД ГПК – ДВ бр.86/2017 г./, в съответствие с която е атакуваното въззивно решение. Наличието на такава практика принципно изключва приложението на допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, като в случая липсва основание за изоставяне на вече изразеното от различни съдебни състави на ВКС становище във връзка с предпоставките по чл.646, ал.5 ТЗ, или за изменение на тази практика. В този см. е цитираното от въззивния съд решение на ВКС, както и решението по т.д. № 812/2011 г., послужило като основание за допускане на касационно обжалване по т.д. № 2137/2016 г. на ІІ т.о.
Поддържаната от касатора „Път Инвест” ООД допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК/ в редакция преди ЗИД ГПК – ДВ бр.86/2017 г./, с твърдения, че поставените въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, не следва да се преценява, доколкото към момента на осъществяване на правото за касационно обжалване, такова селективно основание не съществува.
Като неоснователно следва да се прецени искането на касатора „Транс Инвест” ООД за допускане на обжалването, основано на самостоятелната предпоставка по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
Съгласно формирана практика на ВКС по приложение на въведеното със ЗИД на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г. ново, самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, за да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона, или извън закона, или при явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика. В случая, твърдението на ТД „Транс Инвест” ООД за очевидна неправилност на решението е основано на доводи за несъобразяване на безспорното заключение на вещото лице, че сделките, по които е извършено процесното плащане, са сделки, сключени в кръга на обичайната дейност на длъжника, без съдът да е изложил конкретна аргументация. Тези твърдения са пряко релевантни към основанията за касиране, преценката на които е недопустима във фазата по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 212 от 29.09.2017 г. по в.т.д. № 213/2017 г. на Апелативен съд – Велико Т..
ОСЪЖДА „Транс Инвест” ООД и „Път Инвест” ООД да заплатят по 30 лв. държавна такса по сметка на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: