5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София, 29.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЖИВА ДЕКОВА
ДИАНА ХИТОВА
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 29/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 80, ал. 3, изр. второ от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/ – ДВ бр. 18/25.02.2003 г., вр. § 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, вр. чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Й. П. – Г. срещу решение № 414/2014 от 01.04.2015 г. по гр. дело № 4813/2014 г. на Върховен касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, четвърто отделение.
Ответникът по касация – Н. к., [населено място] поддържа, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице поради следните съображения:
С цитираното касационно решение състав на ВКС е потвърдил решение от 27.06.2014 г. на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България, постановено по дисциплинарно дело № 9/2014 г., осъдил е К. Й. П. – Г., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 218, с район на действие Районен съд – Русе да заплати на Н. к. юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 300 лв. Касационният съд е приел, че оплакването на К. П. – Г. за недопустимост на дисциплинарното производство /според твърденията на жалбоподателката жалбата не била подадена срещу нотариуса и нямала характер на сигнал по ЗННД/ е неоснователно – налице е втората хипотеза на чл. 77, ал. 1 ЗННД. Изводът е направен след тълкуване на чл. 65, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от същия закон, които според съдебният състав определят правомощие на Съвета на нотариусите да извършва самостоятелни проверки и да образува дисциплинарно производство. Прието е в мотивите на касационното решение, че оплакването на жалбоподателката за недопустимост на дисциплинарното производство поради това, че не били налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 74, ал. 1 ЗННД за ангажиране на дисциплинарната й отговорност е неоснователно, тъй като всяко от нарушенията, визирани в разпоредбата на чл. 74 ЗННД е самостоятелно основание за търсене на дисциплинарна отговорност. По съществото на спора ВКС е изложил мотиви за законосъобразност на наложеното от Дисциплинарната комисия наказание по чл. 75, ал. 1, т. 3 ЗННД. По – конкретно съдът е разгледал доказателствата и е приел за установено обстоятелството относно неизпълнение на служебното задължение от П. – Г. по чл. 590, ал. 2 ГПК вр. чл. 5, ал. 1, изр. второ и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, изискващо при нотариални удостоверявания на пълномощно с удостоверяване на подпис и удостоверяване на съдържание нотариусът да прави бележка в специалния регистър за тези удостоверявания в деня, в който са направени записванията и при съобразяване на изискването записванията да се правят хронологично. В мотивите е констатирано, че пълномощното е подписано от упълномощителя пред нотариуса през 2013 г., а нотариалните удостоверявания на пълномощното са записани на 17.02.2014 г. ВКС е приел, че жалбоподателката е допуснала нарушение на закона във връзка с изпълнение на служебните си функции, като нотариус, макар да не са настъпили конкретни вредни последици, както и че наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата при които е извършено нарушението, други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е спазен принципа на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следният въпрос, квалифициран, като материално – правен, който според жалбоподателката „е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”: „При ангажиране на дисциплинарната отговорност на нотариуса по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, необходимо ли е да са налице едновременно и двете предпоставки – нарушение на закона и на Устава, или е достатъчно наличието само на една от предпоставките – нарушение на закона или на Устава ?”. По така формулирания въпрос, по който ВКС се е произнесъл не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвидената в закона хипотеза, в която се проявява общото основание /правният въпрос, разрешен от съда/. В случая с приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката не е въвела мотивирано изложение относно наличието на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед изменения в законодателството или обществените условия. При твърдение за липсата на съдебна практика страната е задължена да посочи конкретни разпоредби и обоснове съществуващата според нея непълнота, неяснота или противоречивост в правната уредба, което не е реализирано с представеното приложение. В този смисъл са разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, които страната не е съобразила при изготвяне на приложението. В него е изложено лаконично приетото от касационния съд относно допуснатото от К. П. – Г. нарушение, цитирана е текстуално нормата на чл. 74, ал. 1 ЗННД и е отразено становището на жалбоподателката относно смисъла на чл. 74, ал. 1 ЗННД. Приложението не съдържа доводи за непълнота, неяснота на чл. 74, ал. 1 ЗННД или противоречие на тази разпоредба с друга норма. Не са поставени въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и по останалите мотиви на касационното решение, с които ВКС е формирал разрешения по тълкуването на правните разпоредби, приложени при разглеждане на спора. Възпроизвеждането на нормативния текст на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не съставлява мотивирано изложение на основание за допускане на касационен контрол. ВКС е извършил тълкуване на чл. 74, ал. 1 ЗННД, който съдържа правна уредба на основанието за ангажиране дисциплинарната отговорност на нотариуса и помощник – нотариуса. Визираните в тази разпоредба закон и устав са източници на определени в тях задължения за нотариусите и помощник – нотариусите, а виновното неизпълнение на всяко конкретно задължение независимо от систематичното място на регламента му в закона или устава според ясното съдържание на същата разпоредба е основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Поради това същата разпоредба не създава неяснота в правоприлагането и не е налице основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на решението на ВКС. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата разноски за касационното производство, адвокатско възнаграждение с оглед правната защита, извършена от юрисконсулт. Определено по реда на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражденията същото е в размер на 500 лв. Жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата сумата 500 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 414/2014 от 01.04.2015 г. по гр. дело № 4813/2014 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, четвърто отделение.
ОСЪЖДА К. Й. П. – Г. да заплати на Н. к., [населено място] разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: