Определение №585 от по гр. дело №813/813 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№585
 
гр.София, 02.07.2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА
                                            ЧЛЕНОВЕ:    ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                      ВАСИЛКА ИЛИЕВА
                                                                                                                                                     
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско  дело    под №    813/2009 година
 
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение № 1* постановено на 06.11.2008 год. по в.гр.дело № 315/2008 год. на Разградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 159а от 02.07.2008 год. по гр.дело № 575/2007 год. на Разградския районен съд в частта, с която е “отхвърлен предявения по делото иск до първоначално предявения размер от 3437,76 лв.”.
Недоволен от въззивното решение е касаторът С. П. П. ЕГН ********** от Р. , представляван от адвокат П от АК Р. , който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по отношение на съществен материалноправен въпрос по приложението на чл.72 и чл.74 ЗС по искания за сметки на основание чл.286 ГПК/отм./ относно претенция „за обезщетение за неосъществен наем с отдаване под наем на делбения имот в размер на 20 минимални работни заплати с остатък от 4 095,68 лв.” и подобрения в размер на сумата 394 лева – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложение вх. № 174 от 15.01.2009 год. се сочи определение № 941 от 16.12.2008 год. на РОС, което не се прилага.
От ответника по касация М. И. Д. ЕГН ********** от Р. , представлявана от адвокат М от АК- Р. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационно обжалване понеже мотивите на жалбата са бланкетни и не се сочат касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК. Претендира за направени разноски по делото, за което липсват данни да са сторени пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение в обжалваната му част, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима по искането за обезщетения за пропуснати ползи от делбения имот.
Касационно обжалване не следва да се допусне, макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
С разпореждане на П. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд от 19.03.2009 год. на основание чл.285 ГПК преписка вх. № 4* с цялото производство е върната на Разградския окръжен съд за привеждане на касационната жалба към изискванията за редовност на чл.284, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. В случая не е посочена никаква противоречива съдебна практика.
Отделен е въпросът, че случаите, в които по повдигнатия въпрос няма съдебна практика, ще са крайно редки тъй като законите уреждат отношения, които са съществували и преди приемането им.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика.
Въпреки предоставената възможност касаторът не е отстранил нередовността – липсва обосновано изложение на основанието за допустимост на касационното обжалване както изисква разпоредбата на чл.284, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Отделен е въпросът, че претенцията за подобрения в делбения имот е процесуално недопустима тъй като обжалваемия интерес пред въззивния съд възлиза на 976,60 лева/лист 5/, на основание чл.280, ал.2 ГПК.
 
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 155 от 06.11.2008 год., постановено по в.гр.дело № 315/2008 год. по описа на Разградския окръжен съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top