3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
София, 24.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1642/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Р. Х. Д., чрез адв. Е. М., против решение от 18. 04. 2011 г. по гр.д. № 13260/2010 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ „Б” състав, с което е потвърдено решение от 7. 12. 2009 г. по гр. д. № 13889/2009 г. на СРС, І ГО, 38 с-в в частта, с която е признато за установено, по предявения от [фирма] против Р. Х. Д. иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК ГПК, че Р. Х. Д. дължи на [фирма] сумата 5066, 24 лв. непогасено задължение за ползвана топлинна енергия за периода юли 2005 г. – април 2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 24. 06. 2008 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 680,19 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 1. 09. 23005 г. – 16. 05. 2008 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 17383/2008 г. на СРС, 24 с-в., и с което е отменено първоинстанционното решение, в частта с който установителният иск за главницата е отхвърлен за разликата над сумата 5066, 24 лв. до сумата 5094, 93 лв. и вместо това е постановено решение, с което е признато съществуването на вземането на ищцовото дружество срещу ответницата и за посочената разлика. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба [фирма] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ищцата твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с продължителността на погасителния давностен срок /3 или 5 години/ за вземания за суми, представляващи неизплатена стойност на потребена топлинна енергия и произтичащи от договори за доставка на топлинна енергия. Разглеждането на този въпрос не е от значение за изхода на настоящото делото, тъй като заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК е подадено на 24. 06. 2008 г., претендираното вземане, представляващо стойност на потребена топлинна енергия, се отнася за периода 1. 07. 2005 г.-30. 04. 2007 г., а съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението – в случая от 24. 06. 2008 г., към който момент не е бил изтекъл погасителният давностен срок.
В останалата си част изложението съдържа оплаквания за неправилност на решението, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, а именно: твърди се, че изводът на съда за наличие на договор с [фирма] не съответства на доказателствата по делото, че реално потребената топлинна енергия е значително по-малка от отразената в представените документи, че съставените от ищцовото дружество фактури не съдържат изискуемите от Закона за счетоводството реквизити и нямат доказателствена стойност, че решението противоречи на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО и на Регламент/ ЕО/805 на Европейския парламент и на съвета от 21. 04. 2004 г. Тези доводи за неправилност на атакувания съдебен акт не може да се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК. Тоест, освен въпроса свързан с продължителността на погасителния давностен срок, касаторката не е формулирала друг правен въпрос, към който отнася твърденията си по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Касационният съд може да квалифицира и да конкретизира посочения в изложението правен въпрос, но няма право сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/.
Независимо от горното, за пълнота следва да се отбележи, че позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 ГПК е формално и се изчерпва с цитиране на законовата разпоредба. Не се сочи задължителна съдебна практика /ТР, ППВС или решение на ВКС по чл. 290 ГПК/ – с оглед твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се сочат, нито прилагат съдебни решения като доказателства за противоречива практика, с оглед позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а съгласно приетото в ТР № 1/2010 г., т. 3, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличие на противоречива практика – „влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд”. Не се изяснява с какво разглеждането на даден въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – с оглед позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед на горното, не би могло да се приеме, че е налице някое от основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване, което би позволило извършване на преценка на правилността на въззивното решение.
Ответната страна по касационната жалба не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18. 04. 2011 г. по гр.д. № 13260/2010 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ „Б” състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: