4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№59
София.09.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1904/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник адвокат В. Г., срещу решение № 10 от 07.01.2014 г. по т.д. № 4128/2013 г. Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение № 1229 от 10.07.2013 г. по т.д. № 1917/2011 г. на Софийски градски съд, Търговска колегия, VI-1 състав. С посоченото решение [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 42 000 лева, на основание чл.327 ТЗ и чл.266, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 18.05.2011 г. и сумата 10 785.26 лв. – лихва за периода от 31.01.2011 г. до 18.05.2011 г., ведно с разноските по делото.
В жалбата са инвокирани основанията по чл.281, т.3, предл.1 и 2 ГПК, с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от АС – София. К. поддържа, че не е бил редовно призован на посочения съдебен адрес. Освен това, в нарушение на материалния закон и при непроведено пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество по отношение изпълнението на задължението по договора за доставка и монтаж на гипскартон и съответно приемане на изпълнението, въззивният съд е направил извод за дължимост на исковата сума. Според касатора издадената преди осъществяване на доставката на гипскартона и монтажа му фактура не представлява документ, доказващ изпълнението.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че по въпроса за доказателствената стойност на фактурата обжалваният съдебен акт противоречи на практиката на ВКС – решение № 138 от 17.10.2011 г. по т.д. № 728/2010 г. и решение № 65 от 16.07.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. на II т.о.
Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалните си пълномощници адвокат Б. и адвокат С., оспорват искането за допускане на обжалването, а по същество считат жалбата за неоснователна. Съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287 ГПК писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на предявените от [фирма] искове за вземания, произтичащи от договор за доставка и монтаж на гипскартон с цел направа на производствени помещения/преграждане с преградни стени и поставяне на окачени тавани/ в производствената база на ответното дружество в [населено място], въззивният съд е отчел издадената и приета от ответника фактура № 0348 от 28.01.2009 г., по която са извършени частични плащания общо за сумата 60 000 лв., липсата на оспорване на фактурата по реда на чл.301 ТЗ, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза за отразеното в счетоводството на ответника задължение към [фирма] по сметка 401 „Доставчици” в размер на 42 000 лв.
Решаващият състав е приел за недоказани твърденията на ответното дружество/въззивник/, че [фирма] е доставило гипскартона, но без монтажа, който е бил извършен от работници на [фирма]. В тази насока са възприети част от свидетелските показания, кореспондиращи на водената аналитична сметка на обекта в счетоводството на въззиваемото дружество.
При постановяване на решението въззивният съд е преценил събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, експертните заключения на вещото лице П. П./основно и допълнително/, констатациите на счетоводната експертиза, направени след проверка в счетоводствата на двете дружества и след обсъждане на гласните доказателства.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да отговарят на предвиденото в чл.280, ал.1 ГПК общо основание за достъп до касационно обжалване, разрешените от въззивната инстанция правни въпроси следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение. Съобразявайки тези постановки, следва да се приеме, че поставеният от касатора въпрос относно доказателственото значение на фактурата, не е единствено обуславящ за изхода на спора. Видно от съобразителната част към обжалвания съдебен акт е, че решаващите изводи на въззивния съдебен състав са изградени не само въз основа на приетата, неоспорена от ответното дружество/сега касатор/ фактура, която е надлежно осчетоводена, но и на извършените от ответника плащания по фактурата, изрично посочени като частични такива и на релевантните към спора писмени доказателства и съответстващите им гласни доказателства, установяващи не само доставката на гипскартона от дружеството ищец/ сега ответник по касация/, но и неговия монтаж.
Независимо от липсата на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване по този въпрос, следва да се отрази, че застъпеното от въззивния съдебен състав разбиране съответства изцяло на задължителната за долустоящите на ВКС съдилища практика, постановена по реда на чл.290 ГПК – не само на цитираното от въззивния съд и от касатора решение по т.д. № 728/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, но и на други решения на Търговска колегия – така например, решение № 46/27.03.2008 г. по т.д. № 454/2008 г., решение № 42 от 15.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г., решение № 109 от 07.09.2011 г. по т.д. № 465/2010 г., решение № 166 от 17.01.2013 г. по т.д. № 636/2011 г. и др. В посочените съдебни актове на ВКС е налице произнасяне, че отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни по съответния договор/ покупко-продажба или изработка/, вписването й в дневниците за покупко-продажби и в справките декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за възникването и за размера на задълженията, обективирани във фактурата. В този смисъл е и даденият отговор на правния въпрос за значението на фактурата и във второто посочено и представено решение от касатора, постановено по т.д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като с отговора на касационната жалба не са представени доказателства за действително направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 10 от 07.01.2014 г. по т.д. № 4128/2013 г. Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: