1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
ГР. С., 19.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.09.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №450/12 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частни жалби на Д. К. срещу определенията на Градски съд – С. /ГС/ по ч.гр.д. №13805/11 г. от 3.02.12 г. и от 10.02.12 г. В частните жалби се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определенията и се иска отмяната им.
Частните жалби са подадени в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащи на обжалване въззивни определения и са допустими.
ВКС на РБ, като ги разгледа , намира следното:
С определението на СГС от 3.02.12 г. е оставена без разглежане въззивната жалба на касатора в частта срещу първоинст. разпореждане , с което е отказано да се събират доказателства по делегация; същата въззивната жалба е оставена без уважение в частта срещу разпореждането на първоинст. съд, с което е отказано издаване на изпълнителен лист. Първото произнасяне е мотивирано с това, че производството по иска на касатора е прекратено, поради което доказателства не могат да се събират; а второто – с липсата на изпълняем акт в полза на молителя срещу Държавна агенция „Д.”. Изводите на въззивния съд са законосъобразни: определението , с което се отказва събиране на доказателства не подлежи на самостоятелно обжалване, като такова по движение на делото, което в случая е и прекратено – чл.274, ал.1 от ГПК, а изпълнителен лист не може да се издаде без изпълнително основание, каквото молителят не представя и не сочи – чл.404 ГПК.
С определението от 10.02.12 г. е отказано предоставяне на правна помощ на касатора на осн. чл.23, ал.4 от ГПК и чл.24,т.2 от ЗПП. Прието е, че като ищец не е установил липсата на средства за заплащане на адв. възнаграждение, а в исковата му молба не са посочени конкретно факти, обосноваващи претенцията и сочещи на основателността й. Изводите на въззивния съд отново са законосъобразни – от представената от молителя декларация е видно, че той има недвижим имот и постоянен доход; не е посочил задължения за издръжка на семейство и непълнолетни деца. Твърденията, че по други дела, с друг предмет – вкл. административни, му е предоставена пр. помощ не оправдават предоставяне на такава и по настоящото дело, още повече, че до прекратяването му ищецът не е изложил последователно и ясно основание и предмет на претенцията си.
Частните жалби са неоснователни – въззивните определения са правилни и следва да бъдат оставени в сила. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определенията на Градски съд С. по ч.гр.д. №13805/11 г. от 3.02.12 г. и от 10.02.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: