2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4871/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
София, 10.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4871/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение с № 309, постановено на 14.02.2014 год. по в.гр.дело № 825/2013 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, ІХ състав, с което е
– обезсилено изцяло решение № 4597 от 12.12.2012 год. по гр.дело № 13038/2011 год. на Пловдивския районен съд, ІV-ти състав, с което е отхвърлен иска на Й. С. С., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Д. Д., със съдебен адрес [населено място], [улица], против И. М. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.2 и Ю. М. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] Т. Г. М. от [населено място], [улица] за допускане на съдебна делба по отношение на недвижими имоти: поземлен имот с площ от 561 кв.м./петстотин шестдесет и един кв.м./, отреден за жилищно застрояване, находяща се в [населено място], [улица], [община], обл.П., съставляващ ПИ 501.368/петстотин и първи триста шестдесет и осми/, за които е образуван УПИ ХІІ-368.369/дванадесет римско триста шестдесет и осми триста шестдесет и девети/ с площ от 755 кв.м./седемстотин петдесет и пет кв.м./ в кв.48/четиридесет и осми/ по регулационният план на [населено място], ЕКАТТЕ 62075, при квоти за този имот: 10/24 ид.ч. за Й. С. С., 5/24 ид.ч. за И. М. М., 5/24 ид.ч. за Ю. М. М. и 4/24 ид.ч. за Т. Г. М. на следните обекти/сгради: първи жилищен етаж от построената в същото дворно място двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 75 кв.м./седемдесет и пет кв.м./ на етаж, отразена в скица като № 01 и от избеното помещение с площ от 75 кв.м./седемдесет и пет кв.м./ при квоти за Й. С. С. – 10/12 ид.ч. от първият жилищен етаж и избата, и за ответниците – 1/12 за И. М. М. и 1/12 за Ю. М. М.: и масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 25 кв.м./двадесет и пет кв.м./, построена на основание чл.92 ЗС, като приращение в имота, описана в скицата под № 02, находяща се в същото дворно място – ПИ № 501.368 по рег.план на [населено място], [улица], при квоти за страните: за Й. С. С. – 10/12 ид.ч. и за ответниците – 1/12 за И. М. М. и 1/12 за Ю. М. М.;
– делото е върнато за ново разглеждане на Пловдивския районен съд с участието на необходимите другари (М. Й. М. и Й. И. М.);
– производството по въззивното дело е прекратено по отношение на М. Й. М. и Й. И. М.;
– с осъждане И. М. М., Ю. М. К. и Т. Г. М. да заплатят на Й. С. С. сумата 525 лева, а първите двама да заплатят сумата 1 000 лева на М. Й. М. разноски, направени за въззивното производство.
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите И. М. М., Ю. М. К. и Т. Г. М., представлявани от адвокатите К. С. Д. и В. М. Д., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради неправилно тълкуване на т.6 от ТР № 1/09.12.2013 год. по т.дело № 4/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците по касация Й. С. С., М. Й. М. и Й. И. М. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа касационната жалба с оглед доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав, въззивният съд е съобразил нормата на чл.76 ЗН и т.6 от ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, че в производството за делба следва да участват (бъдат конституирани) като задължителни другари преживялата съпруга М. Й. М. и сина Й. И. М. като наследници на И. Й. М., починал на 30.12.1999 год. с оглед възражението за относителна недействителност, направено от И. М. М. и Ю. М. К. по отношение „продажбата на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане”, извършено с нотариален акт от 11.06.2009 год. № 56, том ІІІ, рег.№ 5056, дело № 425/2009 год. от първите двама на Й. С. С..
Поради незаконосъобразното конституиране на необходимите другари пред окръжния съд-производството пред въззивния съд по отношение на тях е прекратено като са присъдени и разноски за адвокатски хонорар, направени от М. Й. М..
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил и приложил правилно т.6 на ТР № 1/09.12.2013 год. по т.дело № 4/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
Частта на касационната жалба относно присъдените разноски настоящата инстанция приема, че касае искане по чл.248, ал.1 ГПК за допълване или изменение на въззивното решение в частта му за разноските, по което следва да се произнесе окръжният съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение с № 309, постановено на 14.02.2014 год. по в.гр.дело № 825/2013 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, ІХ-ти състав.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав с оглед указанията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ