4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
Гр.С., 29.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3610 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1769/06.08.15г., постановено по т.д.№ 1229/15г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 1358/20.08.14г. по т.д.№ 2818/11г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на основание чл.230, ал.1 във връзка с чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД на [фирма], [населено място] сумата от 40375 лв., представляваща пропусната полза за периода от 01.11.10г. до 14.07.11г. – пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължение по договор за наем на търговски обект КС № 171/14.10.10г. ведно със законната лихва от 14.07.10г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Третото лице помагач [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с договор за наем от 14.10.10г. ответникът – настоящ касатор се e задължил да предостави на ищеца по иска – ответник по касационната жалба, за временно и възмездно ползване паркинг с площ от 1450 кв.м., находящ се на територията на пазар „К. село”, [населено място] при месечна наемна цена от 7220 лв. без ДДС. Договорът влязъл в сила на 01.11.10г. и бил със срок на действие три години. В изпълнение на задължението за наемна цена наемателят заплатил на наемодателя сумата от 23104 лв., представляваща първа наемна вноска от 8664 лв. с ДДС и 14440 лв. – гаранционен депозит за добро изпълнение на договора. На 23.11.10г. наемодателят уведомил наемателя, че не е в състояние да му предаде имота поради заемането му от предишен наемател – третото лице помагач по делото, като в допълнително споразумение от 14.12.10г. страните направили изявления, че наемодателят е върнал платените суми на наемателя, а наемна цена ще се дължи от датата на предаване на обекта на наемателя с приемо – предавателен протокол. Решаващият състав е изложил съображения, че наемодателят не е изпълнил задължението си да предаде на наемателя наетата вещ за ползване, като причините за това (отказ на предишния наемател да върне имота) са без правно значение за отговорността на наемодателя. От деня на сключване на договора наемателят е претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да придобие граждански плодове от наетата вещ. Въззивната инстанция е счела, че е доказана сигурност в увеличение на имуществото на наемателя, предвид на местонахождението на имота – паркинг в гъсто населен район на [населено място] в един от най-оживените пазари при липса на места за свободно паркиране, което предполага ползването на предлаганата услуга и съответно гарантиране на очакваната печалба от търговския обект. Обезщетението за пропуснати ползи е определено на база на заключението на икономическата експертиза при средномесечен размер на приходите от 1340 автомобила на ден, цена на ползването при почасово паркиране и при абонамент. Средномесечният размер на печалбата е изчислен на сумата от 25820 лв., от която са приспаднати разходите от 10164 лв. и пропуснатата полза е определена на 15656 лв. на месец, или за исковия период в размер на 133076 лв., от които са присъдени претендираните 40375 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси: 1.Представлява ли отложено действие на договора постигнатото между страните съгласие депозитът за изпълнение на договора и наемът за обекта да се плащат след предаването на обекта?; 2.Дължи ли се обезщетение за неизпълнение на договорно задължение при положение, че действието на договора е отложено за бъдеща, неопределена дата?; 3.Следва ли да се кредитира експертиза, изготвена на база непроверени изявления на случайни лица?; 4.Спазването на законовата процедура по реда на ГПК за освобождаване на нает обект може ли да се вмени във вина?; 5.Следва ли да се заплаща обезщетение (за пропуснати ползи) за неизпълнение на договорно задължение при положение, че кредиторът – наемател не е установил (доказал) в рамките по процеса изпълнение на законоустановеното си задължение по чл.83, ал.2 ЗЗД за полагане на грижата на добър стопанин с оглед ограничаване на предвидимите вреди?. Касаторът се позовава на противоречие на обжалваното решение с ТР № 3/12.12.12г. на ОСГТК на ВКС, както и на решение № 156/29.11.10г. по т.д.№ 142/10г. на І т.о., решение № 36/17.02.09г. по гр.д.№ 26/08г. на ІІ г.о., решение № 226/08.09.10г. по т.д.№ 141/09г. на ІІ т.о. на ВКС и на решения на окръжен и арбитражен съдилища. Въведени са и основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Цитираната от касатора практика на ВКС е относима към четвъртия и петия въпроси, но обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение от дадените от ВКС разрешения на поставените правни въпроси. В решение № 156/29.11.10г. по т.д.№ 142/10г. на І т.о. е прието, че пропуснатите ползи подлежат на обезщетяване само при доказана сигурност в увеличение на имуществото на кредитора, което увеличение не е настъпило поради неизпълнение на задължението на длъжника. В решение № 36/17.02.09г. по гр.д.№ 26/08г. на ІІ г.о. и решение № 226/08.09.10г. по т.д.№ 141/09г. на ІІ т.о. са разгледани хипотези на неизпълнение на договорно задължение, когато неизпълнението не би могло да се вмени във вина на длъжника. Разрешенията в тези актове на ВКС са потвърдени с ТР № 3/12.12.12г. на ОСГТК на ВКС относно предпоставките за обезщетяване на вредите под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение, а именно: при съществуваща сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която не би могла да се предполага.
Въззивният съд е обсъдил елементите от фактическия състав на отговорността на длъжника съобразно ТР № 3/12г. на ОСГТК на ВКС и е изложил подробни съображения относно доказаните факти, обусловили извода му за сигурност в пропуснатото увеличение на имуществото на кредитора. Въведените от касатора доводи за изследване на необходимостта от ограничаване на вредите от кредитора и за спазване на „законовата процедура по ГПК за освобождаване на имот” логически не съответстват на установените обстоятелства по конкретния спор.
Първият и вторият въпроси не попадат в общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросите, така както са формулирани, предпоставят за безспорно доказано „отложено действие на договора”. В изводите на апелативния съд такова съображение не е изложено. Решаващият състав е тълкувал уговорките между страните в допълнително споразумение и е приел, че наемодателят не се освобождава от отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението. Тълкуването на договорните клаузи е част от решаващата дейност на съда, като евентуалните грешки на съдебния състав биха имали за последица необоснованост на въззивния акт, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Третият поставен въпрос е изцяло по правилността на въззивното решение, поради което не е обосновано приложното поле на касационното обжалване.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Ответникът претендира разноски за касационното производство, но не са представени доказателства адвокатско възнаграждение да е уговорено и заплатено, поради което съдът не го присъжда.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1769/06.08.15г., постановено по т.д.№ 1229/15г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.