Определение №600 от 42690 по ч.пр. дело №2159/2159 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 600
гр. София, 16.11.2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2159/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. С. М. от [населено място] и Й. М. Д. от [населено място] – чрез пълномощника им адв. С. М., срещу разпореждане от 12.08.2016 г. на съдията – докладчик по в. т. д. № 322/2015 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели за издаване на изпълнителен лист за разноските пред въззивната инстанция, присъдени с постановеното по делото въззивно решение № 72 от 04.04.2016 г.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на разпореждането като неправилно. Навеждат оплакване, че при постановяването му не е съобразено обстоятелството, че определението, с което по реда на чл.248 ГПК е оставено без уважение искането на насрещната страна за изменение на въззивното решение в частта за разноските, не е обжалвано и като последица от това решението в частта за разноските е влязло в сила.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника [фирма] – чрез пълномощника адв. Е. Йотова, който изразява становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение № 72 от 04.04.2016 г., постановено по в. т. д. № 322/2015 г. на Великотърновски апелативен съд, е потвърдено решение по т. д. № 1543/2012 г. на Великотърновски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] против М. С. М. и Й. М. Д. установителни искове за съществуване на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение в производството по ч. гр. д. № 3144/2012 г. на Великотърновски районен съд. Със същото решение съдът е осъдил [фирма] да заплати на всеки от ответниците по 2 000 лв. – направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е обжалвано с касационна жалба от банката – ищец, във връзка с която е образувано т. д. № 2160/2016 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, насрочено за разглеждане по реда на чл.288 ГПК за 22.02.2017 г.
В срока по чл.248, ал.1 ГПК е подадена молба от [фирма] за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Молбата е оставена без уважение като неоснователна с определение № 147 от 14.07.2016 г., което не е обжалвано.
След приключване на производството по чл.248 ГПК физическите лица – ответници са депозирали молба, с която са поискали въззивният съд да издаде изпълнителен лист за присъдените с въззивното решение разноски на основание чл.404, т.1 ГПК. Като изпълнително основание е посочено влязлото в сила определение № 147 от 14.07.2016 г.
Молбата за издаване на изпълнителен лист е оставена без уважение с обжалваното в настоящото производство разпореждане от 12.08.2016 г. За да постанови разпореждането, съдията – докладчик от Великотърновски апелативен съд е приел, че в частта за разноските въззивното решение има характер на определение, по отношение на което не се разпростира правото на принудително изпълнение по чл.404, т.1 ГПК. В мотивите към разпореждането са изложени съображения, че с чл.404, т.1 ГПК законодателят е предвидил да подлежат на принудително изпълнение само невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища в частта, съдържаща произнасяне по спорното право, не и определенията. Поради това е направен извод, че преди окончателното приключване на спора решението за разноските /с характер на определение/ не подлежи на принудително изпълнение и при висящност на касационно производство за обжалване на решението по съществото на спора не може да бъде издаден изпълнителен лист за разноските.
Разпореждането за отказ да се издаде изпълнителен лист е правилно.
В трайната практика на Върховния касационен съд безпротиворечиво е възприето разрешението, че решението на въззивния съд в частта за разноските не се ползва с изпълнителна сила и не може да бъде изпълнявано принудително преди да влезе в сила. Уредената в чл.404, т.1, пр.2 ГПК възможност за предварително принудително изпълнение на невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища е относима само към частта от решението, с която е признато наличието на подлежащо на принудително изпълнение спорно материално право, не и към вземането за разноски, което има самостоятелен характер и не е спорното право. Поради самостоятелния характер на вземането за разноски законодателят е уредил специален процесуален ред за защита срещу решението в частта за разноските – чл.248 ГПК, който е различен от реда за защита срещу решението по съществото на спора. Различен е и процесуалният ред за изпълнение на решението в частта, с която въззивният съд признава съществуването на подлежащото на изпълнение спорно право и осъжда ответника да изпълни насрещното си задължение, и в частта, с която в зависимост от изхода на спора съдът присъжда разноски на страните. В първата си част – относно спорното право, въззивното решение подлежи на принудително изпълнение преди да влезе в сила съгласно разпоредбата на чл.404, т.1, пр.2 ГПК. В частта за разноските решението носи правните белези на определение и доколкото по правилото на чл.404, т.1, пр.1 ГПК определенията на съда подлежат на принудително изпълнение само ако са влезли в сила, то придобива качеството на изпълнително основание едва след влизането си в сила. Поради функционалната обусловеност на вземането за разноски от изхода на спора решението за разноските не се ползва с изпълнителна сила и не може да бъде изпълнявано принудително, преди спорът да бъде разрешен окончателно със сила на пресъдено нещо.
Частните жалбоподатели са поискали от Великотърновски апелативен съд да им бъде издаден изпълнителен лист за направените във въззивното производство разноски, присъдени с невлязлото в сила въззивно решение по в. т. д. № 322/2015 г. В молбата за издаване на изпълнителен лист като изпълнително основание по смисъла на чл.404 ГПК е посочено определението, с което въззивният съд е оставил без уважение искането на осъдената за разноски страна за изменение на въззивното решение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. Определението по чл.248 ГПК не съдържа осъдителен диспозитив и това е достатъчно, за да се отрече качеството му на изпълнително основание по чл.404 ГПК, без значение дали същото е влязло в сила или не. Дори да се приеме, че искането за издаване на изпълнителен лист е основано на самото въззивно решение за разноските, законосъобразен е изводът в обжалваното разпореждане, че в частта за разноските въззивното решение не е влязло в сила и не подлежи на предварително принудително изпълнение. Решението по съществото на спора, обусловило присъждането на разноски в полза на частните жалбоподатели, е обжалвано с касационна жалба в срока по чл.283 ГПК преди подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. С подаването на касационна жалба е препятствано влизането на решението в сила, а по този начин – и възможността да бъде изпълнявано принудително в частта за разноските. Издаването на изпълнителен лист за разноските би било възможно само в случай, че решението за отхвърляне на предявените срещу частните жалбоподатели искове влезе в сила, в който случай те биха имали право да получат изпълнителен лист на основание чл.404, т.1 ГПК за разноските и да удовлетворят принудително вземанията си за разноски.
По изложените съображения обжалваното с частната жалба разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 12.08.2016 г. на съдията – докладчик по в. т. д. № 322/2015 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на М. С. М. и Й. М. Д. – чрез пълномощника им адв. С. М., за издаване на изпълнителен лист за разноските пред въззивната инстанция, присъдени с постановеното по делото въззивно решение № 72 от 04.04.2016 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest