Определение на ВКС-ТК, І т.о. 2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№607
С., 07.10.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от съдията П. т.д.N 1123 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ал.2 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Е.-Консорциум” – В. срещу Решение № 376 от 09.07.2010 год. по т.д.№ 1788/2009 год. на Софийски апелативен съд, 5 с-в. С него въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, приемайки, че искът с който е сезиран недопустим, като предявен от неправосубектен ищец.
Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се основава на 2280 ал.1 т.2 ГПК по отношения правния въпрос по противоречивото прилагане на чл.20а ЗЗД от съдилищата.
Представени са 2 бр. обжалваеми решения на С. апелативен и Пловдивския окръжен съдилища за които няма данни да са влезли в сила. Позоваването и а на 2 арбитражни решения на АС при БТППК, както и на Решение на ВКС-ГК, V г.о. от 1997 год., постановено по спор, произтичащ от договор за изработка на ишлеме.
Ответникът по касация Община [населено място] не е изразил становище по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Не е налице, което и да е от изискванията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол, поради следното:
Производството пред Софийския апелативен съд е било образувано по жалбата на Е.-Консорциум” – В. срещу решението по гр.д.№ 62/2009 год. на Видинския окръжен съд. С това решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен, предявеният от „Е.-Консорциум” срещу Община-В. иск му с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, произтичащ от неизпълнението на сключен по реда на ЗОП договор за изработка, подвид „услуга” – почистване на извънселищните територии на населените места на Община [населено място].
Поради това, че за правосубектността на страните съдът следи служебно, съставът на САС с разпореждане от 03.11.2009 год., е оставил производството без движение с указания за ищеца да представи доказателства за своята правосубектност. Такива не са представени, поради което САС е приел, че ищецът няма статута на търговско, а е гражданско дружество, което не може да бъде страна по делото – чл.26 ал.1 ГПК и инициираното от него съдебно производство е недопустимо. Поради това е обезсилил първоинстанционният акт и е прекратил производството.
Въззивното решение е процесуално по своя характер – чл.270 ал.3 ГПК. С него съдът не се е произнасял по съществото на спора – съдържанието на договора, тълкуването на договорните клаузи, изпълнението/неизпълнението им. Поради това, поставеният в изложение правен въпрос по тълкуването на чл.20а ЗЗД е неотносим, както и съдебната практика, която сочи касаторът при позоваването на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на Решение № 376 от 09.07.2010 год. по т.д.№ 1788/2009 год. на Софийски апелативен съд, 5 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.