Определение №61 от 39857 по ч.пр. дело №18/18 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       № 61
Гр.София, 13.02.2009 г.
     
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          
                                                                                                                Тотка Калчева
 
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 18 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Т”АД, гр. Б. срещу определение № 94/02.12.2008г., постановено по ч.гр.д. № 563/2008г. от Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1284А/29.10.2008г. по ч.гр.д. № 4472/08г. на Бургаския районен съд. С това определение е обезсилена заповед за изпълнение на парично вземане № 1284/07.10.2008г. по ч.гр.д. № 4472/08г. и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, а допускането на касационното обжалване основана на нормата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че издадената заповед за изпълнение срещу Н. Г. С. е връчена на дъщеря му – Т. Н. А. , която с писмена молба е съобщила на съда, че длъжникът е починал на 13.12.2005г. Съставът на Бургаския окръжен съд е констатирал, че смъртта е настъпила преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което заповедното производство е било образувано срещу лице, което не разполага с процесуална правоспособност. Ненадлежното конституиране на страната е счетено за основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и за прекратяване на производството по делото.
Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Частният жалбоподател поставя като съществен за делото въпроса дали законодателно е регламентирано правомощието на съда на обезсили издадена заповед за изпълнение в случай на констатирана смърт на длъжника преди подаване на заявлението за образуване на заповедното производство или следва да бъде предоставена възможност на заявителя за конституиране на наследниците на длъжника. Твърди, че по поставения въпрос е налице противоречива съдебна практика, както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
 
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК предпоставя противоречие в практиката на съдилищата по поставения процесуален въпрос по влезли в сила съдебни актове. В случая, приложените към частната жалба въззивни определения на Софийския окръжен съд не са влезли в сила, поради което не е налице въведеното основание за допускане на касационното обжалване.
 
Значението на поставения процесуален въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се определя от необходимостта от произнасяне от ВКС при липса на практика по разглеждания съществен правен въпрос и ако това би допринесло за развитието на правната наука, съставлява нов принос в прилагането на закона, в тълкуването му, най-вече при непълнота или неяснота в правната уредба. Точното прилагане на закона задължително следва да е обвързано и от значението на поставения въпрос за развитие на правото.
По въведения процесуален въпрос съществува непротиворечива практика на ВКС – напр. Определение № 356/30.12.2008г. по ч.т.д. № 330/2008г. на ВКС, ТК, І отд., Определение № 456/19.12.08г. по ч.г.д. № 487/08г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Определение № 485/30.12.08г. по ч.т.д. № 506/08г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Определение № 464/22.12.08г. по ч.т.д. № 510/08г. на ВКС, ТК, ІІ отд. В цитираните актове е прието, че в случай на констатирана смърт на длъжника преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, съдът, издал заповедта за изпълнение, следва да постанови обезсилването й на основание чл.415, ал.2 от ГПК и да прекрати заповедното производство. Следователно, евентуално възникналата неяснота на правната норма е преодоляна.
 
Обжалваният съдебен акт е постановен с съответствие с тълкуването, дадено от ВКС, поради което настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия не допуска касационното обжалване на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 94/02.12.2008г., постановено по ч.гр.д. № 563/2008г. от Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.

Оценете статията

Вашият коментар