3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
София, 29.09.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2454/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Д. А. от [населено място] срещу определение № 1039 от 04.06.2014 г., постановено по ч. т. д. № 634/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. Определението е обжалвано в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на Г. Д. А. против определение № 233 от 03.02.2014 г. по т. д. № 471/2013 г. на Пловдивски окръжен съд и е прекратено производството по жалбата.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна.
Ответниците И. Г. А. от [населено място] и Н. М. А. от [населено място] не заявяват становища по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С определение № 233 от 03.02.2014 г. по т. д. № 471/2013 г. Пловдивски окръжен съд е допуснал обезпечение на предявения от Н. М. А. против И. Г. А. установителен иск за съществуване на парично вземане за сумата 40 500 евро по запис на заповед от 01.01.2011 г., ведно с лихва за забава в размер на 10 125 евро за периода 01.01.2012 г. – 11.03.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК, чрез налагане на запор върху вземане на ответника И. Г. А., което същият има по изпълнително дело № 20128270400300/2012 г. по описа на ЧСИ В. А..
Определението за допускане на обезпечение е обжалвано с частна жалба пред Пловдивски апелативен съд от ответника И. Г. А.. В срока за обжалване е подадена частна жалба и от неучастващо като страна по делото лице – Г. Д. А., който е обосновал легитимацията и правния си интерес да обжалва определението за допускане на обезпечение с качеството си на носител на вземането по изпълнително дело № 20128270400300/2012 г. по описа на ЧСИ В. А., обект на наложения запор. В частната жалба е посочено, че жалбоподателят е придобил вземането по силата на договор за цесия, сключен на 28.01.2014 г. с първоначалния кредитор и взискател по изпълнителното дело И. А., за който длъжникът ЧСИ В. А. е уведомен на 03.02.2014 г.
За да остави без разглеждане частната жалба на Г. Д. А. и да прекрати производството по нея, Пловдивски апелативен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като жалбоподателят не е страна в производството и не е легитимиран да обжалва определението за обезпечение на иска.
Определението е неправилно.
Въпросът кои лица са процесуално легитимирани да обжалват определението за допускане на обезпечение на иска е разрешен по задължителен за съдилищата в Република България начин с Тълкувателно решение № 6/2013 от 14.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според т.6 от тълкувателното решение, освен страните по делото, легитимирано да обжалва определението на съда по обезпечение на иска е и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка.
С адресираната до Пловдивски апелативен съд частна жалба срещу определението за допускане на обезпечение частият жалбоподател Г. А. е представил договор за цесия, сключен на 28.01.2014 г. с ответника по обезпечения иск И. Г. А.. Според клаузата на т.1, с договора за цесия И. А. е прехвърлил на Г. А. вземането си към ЧСИ В. А. за сумата 11 859.70 лв., представляваща надвнесена и подлежаща на възстановяване сума по изпълнително дело № 20128270400300/2012 г. Към договора са приложени уведомление от И. А. до ЧСИ В. А. за извършената цесия, входирано от съдебния изпълнител като получено на 03.02.2014 г., и запорно съобщение до И. А. за наложения от съдебния изпълнител запор върху вземането му за връщане на надвзетата сума по посоченото изпълнително дело. Договорът за цесия доказва придобиването на вземането, обект на запор с допуснатото от Пловдивски окръжен съд обезпечение, от цесионера Г. А., а уведомлението – съобщаването на цесията от първоначалния кредитор на длъжника като условие за пораждане на действието й спрямо последния /чл.99, ал.4 ЗЗД/. Допуснатото обезпечение чрез запор върху прехвърленото с договора за цесия вземане несъмнено засяга правната сфера на жалбоподателя Г. А., който от момента на сключване на договора е носител на вземането. Предвид указанията в Тълкувателно решение № 6/2013 г. от 14.03.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, след като правната му сфера е засегната от обезпечителната мярка „запор”, жалбоподателят има правен интерес и е легитимиран да обжалва определението за обезпечение на иска, независимо, че не е страна в производството, по което е допуснато обезпечението. Възраженията в отговора на частната жалба по чл.396, ал.1 ГПК, че договорът за цесия е нищожен, симулативен и неавтентичен, не могат да се обсъждат инцидентно по повод преценката на легитимацията за обжалване на определението за допускане на обезпечение и не обосновават извод за недопустимост на частната жалба срещу това определение.
По изложените съображения постановеното от Пловдивски апелативен съд определение следва да бъде отменено като неправилно в обжалваната част и делото да бъде върнато на същия съд за разглеждане по същество на подадената от Г. Д. А. частна жалба срещу определението на Пловдивски окръжен съд за допускане на обезпечение на предявения по т. д. № 471/2013 г. установителен иск.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1039 от 04.06.2014 г., постановено по ч. т. д. № 634/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Г. Д. А. против определение № 233 от 03.02.2014 г. по т. д. № 471/2013 г. на Пловдивски окръжен съд и е прекратено производството по жалбата.
ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за разглеждане на жалбата по същество.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :