2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
гр. София, 06.08.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 3631/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Б. Й. Л. срещу определение № 338 от 01.04.2014 г. по гр. дело № 260/2014 г. на Пернишки окръжен съд.
Ответникът – Застрахователна компания [фирма], [населено място] не е взел становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване състав на Пернишки окръжен съд е оставил без разглеждане възражение на Б. Й. Л. срещу заповед № 452 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 13.07.2009 г. по ч. гр. дело № 569/2009 г. от Районен съд, [населено място] и е прекратил производството по гр. дело № 260/2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че възражението, подадено по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК е процесуално недопустимо. Изложени са съображения за подаване на възражението след изтичане на срока по чл. 423, ал. 1, изречение първо ГПК – едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение. В мотивите е констатирано, че поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20118410401729/2011 г., изпратена до длъжника Б. Л. му е била връчена с писмо с обратна разписка, получена от неговата майка, М. С. – Л., чийто постоянен и настоящ адрес видно от приложената по делото справка е [населено място], [улица]. Съдебният състав на Пернишки окръжен съд е приел, че е налице редовно връчване по смисъла на чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, както и че спрямо датата на получаване на поканата страната, длъжник по изпълнението е подала възражението си по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК след изтичане на срока по чл. 423, ал. 1 ГПК.
Определението е правилно.
Подаването на възражение по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК е обусловено от срок, който съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК е едномесечен и има за начален момент узнаване на заповедта за изпълнение от длъжника. Изводите на окръжния съд, че Б. Л. е узнал за заповедта за изпълнение с получаване на поканата за доброволно изпълнение от майка му – М. С. – Л. са обосновани и законосъобразни. Д. в частната жалба, че Л. не е получил лично заповедта по чл. 410 ГПК не е относим към настоящия спор, тъй като е извън неговия предмет – недопустимост на възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК с оглед неспазване на законния срок. Другият довод в частната жалба, че поканата за доброволно изпълнение не била връчена редовно е необоснован и незаконосъобразен. Пернишкият окръжен съд е извършил обоснована преценка на данните в известие за доставяне. Видно от този документ, че писмото с покана за доброволно изпълнение е било връчена на майката на Б. Л. – М. С. – Л. на 06.04.2011 г., която е от кръга на лицата по чл. 46, ал. 2 ГПК, чрез които става връчването на съобщението в хипотезата, при която същото съобщение не може да бъде връчено лично на адресата. Майката на Л. се е подписала за получател в процесния документ, с което е поела задължението да предаде поканата за доброволно изпълнение на адресата, Б. Л.. Това задължение произтича от закона, който регламентира начина на връчване на съобщението, когато то не може да бъде връчено лично на адресата и начина на удостоверяване на връчването. Връчването от пощенския служител /чл. 44, ал. 4 ГПК/ по начина, описан по- горе е редовно с оглед на предвидената в ГПК процедура. В тази връзка твърдението на частния жалбоподател за нередовно връчване на съобщението е необосновано. Правно несъстоятелно е и твърдението за ограничаване правата на Л., тъй като процедурата е приложена в съответствие със закона, а дали С. – Л. е изпълнила задължението си за предаване на полученото писмо е обстоятелство, което е ирелевантно относно преценката за спазване на процедурата. В този смисъл твърденията за нарушаване правото на защита са правно несъстоятелни. Спрямо началния момент на узнаване на заповедта за изпълнение – 06.04.2011 г. срокът по чл. 423, ал. 1 ГПК е изтекъл на 09.05.2011 г., а възражението е подадено значително време след това – на 10.03.2014 г. Поради това правилно окръжният съд е приел, че същото възражение е просрочено и процесуално недопустимо. Като е оставил без разглеждане това възражение окръжният съд не е нарушил закона, поради което определението му следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 338 от 01.04.2014 г. по гр. дело № 260/2014 г. на Пернишки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: