2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
ГР. С., 03.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.04.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1716/11 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Б. срещу въззивното решение на Смолянски окръжен съд/ОС/ по гр.д. №256/11 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е уважен до размер от общо 6 000 лв. / при претендиран 17 000 лв./ предявеният от Т. Ч. срещу касатора иск по чл.45 от ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди /от телесни увреждания, срам, притеснения и унижение/ нанесени на ищеца с престъпно деяние, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Намира, че въззивният съд е решил в противоречие с трайна практика на ВКС/ която не сочи/ въпросът за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Освен това двете съдебни инстанции по съществото на спора неправилно възприемат и по различен начин кредитират събраните в хода на първоинстнационното производство гласни доказателства. В. съд се е произнесъл неправилно по спорното материално право, като е нарушил материалния закон – чл.45, чл.51, ал.1 и чл.52, ал.1 от ЗЗД, поради което произнасянето на ВКС по казуса ще бъде от значение за точното прилагане на закона.
По първия от въпросите въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – ППВС №4/68 г. и трайна практика по чл.290 от ГПК / напр.по гр.д. №1520/10 г. на трето г.о., по гр.д. №201/11 г. на трето г.о. и много други/. Според нея справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактна категория, а се обосновава с редица конкретни за случая обстоятелства. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Такива са напр. възрастта на увредения, семейното и общественото му положение и степента на засягането им с противоправното деяние. В случая съдът е установил и обсъдил конкретните обстоятелства на настъпване и понасяне на вредите, обема и изражението им, според указаното в задължителната практика на ВКС. Затова по поставения въпрос не е налице твърдяното противоречие, като основание по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Оплакванията за необоснованост на изводите на съда по съществото на спора и за нарушаване на закона при постановяване на въззивното решение сочат на осн. по чл.281,т.3 от ГПК, за което ВКС не се произнася в това производство. За това е възразил в отговора си и ответникът по жалба. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са специфични по цел и предпоставки и не съвпадат с тези по чл.281,т.3 от ГПК, както е разяснено с ТР №1/19.02.10 г. Там е посочено, че основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК е налице, когато поставеният въпрос е по прилагане на непълен, неясен и противоречив обикновено нов закон , който се нуждае от тълкуване за еднакво прилагане или когато по въпроса няма съдебна практика или създадената е остаряла и се нуждае от осъвременяване при променени общественоикономически условия. Тези предпоставки касаторът в случая не твърди и обосновава.
Не са налице сочените основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Смолян по гр.д. №256/11 г. от 14.07.11 г.
Осъжда С. П. Б. да заплати на Т. С. Ч. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 500 /петстотин/ лв., за адв. възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: