О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
София, 30.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Татяна Върбанова ч.т.д. № 1067 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] и насрещна частна жалба на [фирма] срещу решение № 406 от 22.02.2017г. по т.д. № 1471/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав в частта, с която въззивният съдебен състав се е произнесъл по подадени от страните молби по чл.248 ГПК – за изменение на постановеното по делото решение от 21.12.2016 г. в частта за разноските.
В частната жалба на [фирма] се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Изразява се несъгласие с постановеното от съда намаляване на общо дължимите на дружеството разноски за инстанционното разглеждане на делото, както и с отказа да се присъдят всички разноски, пропорционално на уважената част от исковете, възлизащи на 27 490.68 лв.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК [фирма], е депозирало : 1. писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба и 2. насрещна частна жалба, имаща за предмет допълнителното решение на АС – София в частта, с която е оставена без уважение подадената от дружеството молба по чл.248 ГПК. Претендират се допълнително разноски в размер на 3 873.95 лв., евентуално присъждане на още 1 218.33 лв., след компенсация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частните жалби са процесуално допустими, а по същество – частично е основателна само насрещната жалба.
С обжалваното решение, постановено по реда на чл.248 ГПК, имащо характер на определение, въззивният съдебен състав е приел, че ищецът е доказал извършването на разноски в общ размер на 27 490.68 лв., като не е представил доказателства за претендирани разноски в размер на 5000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС при първоначалното касационно обжалване. По отношение на сумата от 120 лв. – депозит за ССЕ е прието, че предвид постановената отмяна на определението за допускане на тази експертиза, сумата подлежи на възстановяване от СГС, при направено искане от страната. Отчетено е също така, че ответникът не е въвел надлежно възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, а такова е направено едва в производството по чл.248 ГПК, поради което е преклудирано.
В атакувания съдебен акт е отчетен предметът на делото, общата цена на обективно кумулативно съединените искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.59, ал.1 ЗЗД – 86 370.96 лв. , както и вече присъдените на ищеца разноски, съобразно изхода на делото. Констатирано е, че при повторното въззивно разглеждане предмет на спора е единствено исковата претенция по чл.79, ал.1 ЗЗД и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, с обща цена 58 091 лв.. С обжалваното с касационната жалба решение, /недопуснато до касационно обжалване – определение по т.д. № 1068/2017 г. на ВКС, ІІ т.о./, новият въззивен състав е уважил исковите претенции за сумата 34 511 лв., с оглед на което са определени и дължимите за това производство разноски – 3208.06 лв., а общо с разноските при цялото инстанционно разглеждане на делото – 12 034.77 лв./ 8 826.71 лв. плюс 3 208.06 лв./. Предвид така пресметнатите разноски, дължими на ищеца, въззивният състав на Апелативен съд – София е намалил присъдените с решението суми – от 12 269.84 лв. на 12 034.77 лв. и в този смисъл е постановил изменение на основното решение в частта за разноските.
По отношение на дължимите на [фирма] разноски съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции е прието, че с основното решение правилно са присъдени разноски в общ размер на 3 747.90 лв., от които 1873.95 лв. юрисконсултско възнаграждение за първото въззивно производство и 1873.95 лв. за касационното производство. Съдът е констатирал, че с подадената от електроразпределителното дружество молба по чл.248 ГПК не е направено валидно искане за изменение на решението в частта относно присъдените му разноски за инстанционното разглеждане на делото, а от друга страна такова искане би било и недопустимо, предвид непредставянето на списък по чл.80 ГПК.
В останалите им части подадените молби по чл.248 ГПК са оставени без уважение.
Настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на атакувания съдебен акт не е съобразено, че в представените по делото договори за правна защита и съдействие, сключени между ищеца Б.-ЕК О. и процесуалния му пълномощник, адвокатското възнаграждение е договорено общо – за защита по всички обективно съединени искове, по част от които първоначалното отхвърлително въззивно решение е влязло в сила с постановяване на определение № 430 от 11.06.2015 г. по т.д. № 3469/2014 г. на ВКС, І т.о., с което е допуснато касационно обжалване само по отношение на исковете с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.20, ал.7 НПППЕЕПРЕМ и по чл.86, ал.1 ЗЗД. При липсата на конкретно разграничение на договорено и съответно заплатено адв.възнаграждение по самостоятелните искови претенции, както и с оглед на законодателно предвидения в чл.248, ал.1 ГПК преклузивен срок, то не би могло да се зачетат изцяло заплатените от ищеца суми за осъществено от неговия пълномощник процесуално представителство. По тези съображения, следва да се приеме, че с оглед изхода на делото при повторното въззивно разглеждане, на ищеца се дължи общо сумата 10 503.39 лева, съставляваща 59.41 % от общия сбор на разноските – 17 511 лв. /адвокатски възнаграждения, внесени държавни такси и разноски за техническа експертиза/. Що се отнася до възражението по чл.78, ал.5 ГПК, то правилно е счетено от въззивния съд за преклудирано, което е обусловило отказ за разглеждането му по същество.
Доводите в насрещната частна жалба, свързани с размера на дължимите на ответника разноски, са извън предмета на настоящото производство, предвид липсата на надлежно сезиране на въззивния съд с молба по чл.248, ал.1 ГПК в тази насока, каквато молба би била и недопустима, което правилно е констатирано от въззивния съдебен състав.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение № 406 от 22.02.2017г. по т.д. № 1471/2016г. на Софийски апелативен съд в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на [фирма] за изменение на постановеното по делото въззивно решение от 21.12.2016 г. досежно дължимите на ищеца Б.-ЕК О. разноски за разликата над 10 503.39 лева до 12 034 лева, вместо което постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 2456 от 21.12.2016 г. по т.д. № 1471/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, като НАМАЛЯВА присъдените на Б.-ЕК О. разноски от 12 034 лева на 10 503.39 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 406 от 22.02.2017г. по т.д. № 1471/2016г. на Софийски апелативен съд в останалите обжалвани части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: