3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
гр. София, 31.10.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1357/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. С. А. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №9166 от 12.01.2017 г. , постановено от АС-Бургас по гр.д. №432/2016 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение№321/27.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 1599/15 на Бургаски окръжен съд. С последното е уважен отрицателният установителен иск на А. Х. В. срещу касатора за несъществуване на вземане на касатора срещу последния за сумата от 40 000 лева на основание запис на заповед от 17.10.2005 г., поради погасяване по давност. Претендира се присъждане на разноските в настоящата инстанция.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация чрез процесуалния си представител изпраща писмен отговор, в който се излагат съображения за липсата на основания за касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен така предявения отрицателен установителен иск, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
В полза на ответника-касатор А. А. срещу ищеца А. В. е издаден на 29.12.2005 г. по ч.гр.д. № 4708/2005 г. ИЛ на основание чл.237 и сл. ГПК/отм./ за сумата от 40 000 лева въз основа на запис на заповед от 17.10.2005 г.. Образувано е изп. дело №3/2006 при ДСИ –РС-Елхово. Последното изпълнително действие по това дело е извършено от страна на взискателя А. с подаване на молба от 12.01.2012 г. до ДСИ за извършването на справки за банкови сметки на длъжника. Разпореждането на изпълнителния орган за внасяне на 50 лева държавна такса е съобщено на пълномощника на взискателя на 13.02.2012 г., след което липсват данни за последващи изпълнителни действия, предприети в хода на това производство. С постановление на ДСИ-РД-Е. от 24.03.2014 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1,т.8 ГПК: поради неизвършване на изпълнителни действия в период на повече от две години. Изложени са съображения, че от датата на последното изпълнително действие-13.02.2012 г. е започнала да тече нова погасителна давност, която е тригодишна за исковете срещу издателя, съгласно чл.531 ал.1 вр. с чл.537 ТЗ и която е изтекла на 13.02.2015 година. Според съда, приложима е именно кратката тригодишна давност и това не се променя от факта, че за вземането е постановено решение на издаване на ИЛ на извънсъдебно основание по реда на чл.237 ГПК/отм./. С оглед изложеното, отрицателният установителен иск на А. Х. В. срещу касатора за несъществуване на вземане на касатора срещу последния за сумата от 40 000 лева на основание запис на заповед от 17.10.2005 г., поради погасяване по давност е счетен за основателен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат два правни въпроси, които се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи, искания и фактически твърдения на страните и с каква давност се погасява вземане срещу издателя на запис на заповед, ако въз основа на последния е издаден ИЛ и в изп. производство са предприети действия в рамките на тригодишния срок и е налице частично погасяване на задължението. По първия въпрос се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС –сочените ТР, а по втория: че се явява от значение точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В настоящия случай, така формулираният първи въпрос е правен, но се основава на оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, каквито няма данни в самото решение, да са налице и в този смисъл отговорът му не би обусловил крайни изводи, различни от тези на решаващия спора въззивен състав. Вторият въпрос се основава на фактически твърдения за факти, каквито не се установяват по спора: в изп. производство били предприети действия в рамките на тригодишния срок и налице било частично погасяване на задължението, и съдът не се е произнесъл въз основа на тях, с оглед което въпросът, първо не е обуславящ и второ е фактически. По отношение първата му част, с каква давност се погасява вземане срещу издателя на запис на заповед, ако въз основа на последния е издаден ИЛ, отговорът в обжалваното решение е напълно в съответствие със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р №45/30.03.2017 г. по т.д. № 61273/16 на ВКС, ГК, ІV г.о. , а по въпроса за това, от кога започва да тече тази давност- с т.10 от ТР №2/2015 та ОСГТК на ВКС.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не са налице сочените основания за допускане на касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №9166 от 12.01.2017 г., постановено от АС-Бургас по гр.д. №432/2016 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.