О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
Гр. София, 21.07.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
П. ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.дело № 2654/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], к.к. ”Златни пясъци – И. 2”, вх.А, ап.19, чрез процесуалния пълномощник адв. Т., срещу решение № 174/15.06.2015 г. по в.т.д. № 176/2015 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 1197/12.12.2014 г. по т.д. № 1527/2014 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен искът на касатора против [фирма] за заплащане на сумата 32 513.52 лв. – платена на отпаднало основание цена за достъп по фактура № [ЕГН]/06.12.2012 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 20.08.2014 г.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Моли се за неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен, по подробно изложени фактически и правни съображения.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че при постановяване на въззивното решение е допуснато противоречие с практиката на Върховния съд – ТР № 50 от 30.12.1985 г. ОСГК; ТР № 17 от 1959 г. и определение № 313 от 16.05.2011 г. по т.д. № 834/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Освен това се излага, че действието на отменителното решение на ВАС е с обратна сила, което е правен принцип, но се прилага противоречиво от съдилищата /според приложените към жалбата решения/, а освен това е и от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото. Касаторът счита, че е налице допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и по следните изрично формулирани въпроси: 1. Съществува ли основание операторът на електропреносна мрежа да задържа суми, платени на база невлязло в сила решение на регулаторниья орган – ДКЕВР, отменено по съответния ред от ВАС; 2. Съществува ли основание дружество, притежаващо лиценз за продажба на ел. енергия, да не изплаща в цялост сумите за произведена ел. енергия от производителите на база на твърдяно от същия прихващане на задължение, без да е налице договор за прихвърляне на вземане и надлежно уведомление за цедиране на вземането; 3. Споразумителен протокол за прихващане на вземане в състояние ли е да измести договор за прехвърляне на вземане при положение, че едната страна в производството пред първоинстанционния съд е твърдяла изрично, че такъв договор не съществува; 4. Нищожен ли е договор, който прехвърля задължение на нулева стойност, т.к. задължение без размер не съществува; 5. Следва ли въззивният съд да се произнесе по наведени твърдения за нищожност на споразумителен протокол по реда на инстанционния контрол; 6. При определяне на окончателни цени в нулев размер, не следва ли всички суми, платени на база предварително изпълнение на решение за определяне на временни цени на административен орган и събрани/задържани, да бъдат възстановени; 7. При невлязъл в сила административен акт и като такъв последиците от постановеното му предварително изпълнение следва ли да се заличават; 8. За да възникне задължение за плащане на цена за достъп до ел. преносната мрежа на съответния лицензиант в сферата на енергетиката, което е резултат от осъществяването на сложен фактически състав, съдържащ административно-правен елемент, а именно законосъобразно решение на ДКЕВР и при съдебна отмяна на незаконосъобразния акт, формиращ част от сложния състав, подлежи ли на връщане неоснователно платеното; 9. Отмяната на административен акт действа ли с обратна сила и същото води ли до отпадане на последиците от него и поражда ли задължение за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта и 10. Отмяната на незаконосъобразен административен акт следва ли да се зачете от гражданския съд, като вместо недействително определените цени за пренос пред ел. мрежата на съответния лицензиант, в правоотношението се отчетат окончателно фиксираните от регулатора стойности в нулев размер.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адв. Банков, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са развити в постъпилия по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания краен резултат, съдебният състав на Апелативен съд – В. от фактическа страна е приел, че ищецът – настоящ касатор е собственик и експлоатира фотоволтаична централа, като е сключил договор за присъединяване на обект на независим производител към електроразпределителната мрежа на [фирма]. С решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на [фирма] и всички Е., вкл. ответника, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Това решение е било отменено с решение на ВАС № 7135/27.05.2013 г. по адм. дело № 12723/2012 г., потвърдено с решение № 13667/21.10.2013 г. по адм. дело № 10056/2013 г. Между страните липсва спор, че дължимите временни цени са били заплатени. Междувременно с решение № Ц-6/13.03.2014 г.на ДКЕВР е утвърдена окончателна цена за достъп /съответно 2.45 лв./МВтч и 0 лв./МВтч в различни хипотези/, както и е прието решение № КМ-1/13.03.2014 г. относно компенсаторни мерки с цел преодоляване разликата между платените временни и определените постоянни цени, в различните хипотези.
От правна страна съдът е приел, отношенията мжду страните следва да се разглеждат съобразно регламентацията на ЗЕ и ЗЕВИ. На основание чл.18 ал.1 т.1 ЗЕВИ производителите на ел. енергия от възобновяеми източници имат право на гарантиран достъп до електроразпределителните мреже, като с приемането на закона /ДВ, бр.35 от 03.05.2011 г./ – чл.30 ал.1 за първи път е въведено изискването за сключване на възмезден договор за достъп с електроразпределителните дружества. С § 197 ал.1 ПЗР на ЗЕДЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. законодателят е задължил заварените производители на ел. енергия да сключат договора в 2-месечен срок от влизането на закона в сила, а с ал.2 на същата разпоредба е предвидена възможност за операторите при липса на сключен договор за достъп да сезират комисията за определяне условията на достъп. Решение № Ц-33/14.09.2012 г. е взето в процедура по § 197 ал.2 ПЗР на ЗЕДЗЕ и съставлява индивидуален административен акт, а определената с него престация в полза на електроразпределителното дружество съставлява упражняване на предвиденото в чл.32 ал.4 ЗЕ правомощие на ДКЕВР да определи временна цена за достъп, като актът на комисията се ползва с предварително изпълнение. Намесата на регулаторния орган произтича от закона, като в случай, че окончателно определените цени се различават от временните, е предвиден компенсаторен механизъм. По спорния въпрос, въведен и като оплакване във въззивната жалба, за действието на отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. съдът е изложил следното: Страните са участници в облигационно правоотношение с периодичен и траен характер, като срещу предоставения достъп се заплаща определена цена. Отмяната на административния акт, с които са определени временните цени за достъп, не се отразява на валидността на съществуващата облигационна връзка, поради което не е налице хипотезата на отпаднало основание, на която ищецът се позовава. Основанието за заплащането на цената е съществуващото облигационно отношение, а решението на ДКЕВР само определя размера й. Отпадането на временните цени за достъп не прекратява правоотношението, а създава задължение за преуреждане на разменените престации, поради което и предявеният иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД е неоснователен.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а не в поддържаната от касатора хипотеза по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По формулираните въпроси под № 8 и № 9 от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК /конкретизирани съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ за действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор, вече е формирана практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г., І т.о., решение № 155 от 11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г., ІІ т.о., решение № 157 от 11.01.2016 г. по т.д. № 3018/2014 г. ІІ т.о., решение №7/26.04.2016 г. по т.д. № 3196/2014 г., ІІ т.о., решение № 28 от 28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г., ІІ т.о. Доколкото отговорът на тези обуславящи изхода на спора правни въпроси, даден в обжалваното въззивно решение, влиза в противоречие с цитираните решения на ВКС, които са служебно известни на настоящия състав и надлежно публикувани, следва да се приеме за основателно искането за допускане на касационно обжалване.
Сочените от касатора допълнителни основания за достъп до касация в раздел І и раздел ІІ от изложението му не следва да се преценяват, доколкото в тези части липсват изрично формулирани въпроси, попадащи в обхвата на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 174/15.06.2015 г. по в.т.д. № 176/2015 г. на Апелативен съд – В..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 650.27 лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанието касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на ІІ ТО за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: