О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 63
София, 04.11.2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря ………….
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело N 433/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. С. от гр. Б. срещу решение № R-І-26 от 26.02.2008 г. по гр. д. № 575/2007г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Бургаски районен съд решение № V* от 26.06.2007 г. по гр. д. № 1139/2007 г.
С първоинстанционното решение касаторката е осъдена да заплати на Е. “Д”, гр. Б. сумата 5 790 лв., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ГПК, представляваща заплатен наем за квартира за периода от 01.11.2004 г. до 30.09.2007 г. по развален договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 16.04.2007 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 256.09 лв., представляваща обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за периода от 20.12.2006 г. до завеждане на исковата молба.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно – необосновано и в нарушение на материалния и процесуалния закон. Според касаторката, решаващата инстанция не е отчела важното за спора обстоятелство, че договорът за учредяване право на строеж е развален поради виновното поведение на ответния търговец, което го лишава от правото да иска реституиране на даденото по този договор. Освен това, недопустимостта на реституцията е мотивирана и с характера на процесния договор като такъв с продължително, периодично изпълнение по смисъла на чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Доколкото приетото от въззивния съд по посочения съществен материално-правен въпрос, а именно – за правото на неизправната страна да иска връщане на даденото по договора след едностранното му разваляне по нейна вина – е в противоречие с решение № 48 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 18/86 г. на ОСГК на Върховен съд, касаторката счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Ответникът – Е. „Д”, гр. Б. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, респ. касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображения, развити в писмено възражение от 25.06.2008 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване обаче не е налице.
Безспорно, въпросът дали вината за разваляне на процесния договор е от значение за връщането на разменените от страните престации – в случая се явява съществен материално-правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като неговото решаване обуславя изхода на спора и правния извод за дължимост или не на исковата сума.
Не може да се приеме обаче, че посоченият въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и по-конкретно с приложеното решение № 48 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 18/86 г. на ОСГК на Върховен съд.
Предмет на спора, по който е постановено това решение, е заплащането на уговорена неустойка за неизпълнение на договор за прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу задължение за построяване, преустрояване и надстрояване на съществуваща сграда в имота след като договорът вече е бил развален по съдебен ред поради неизпълнение в срок на поетото от строителя задължение. В решението са очертани различни хипотези, в които може да бъде присъдена неустойка по чл. 92, ал.1 ЗЗД, с оглед вида на неустойката и на неизпълнението, като е направен изводът, че развалянето поради неизпълнение на договора не е пречка да се иска заплащането на уговорената в него неустойка.
Следователно, цитираното решение не третира проблема за реституиране на даденото по развален двустранен договор, на който въпрос се позовава касаторката, а дава отговор на въпроса допустимо ли е изобщо да се претендира заплащане на неустойка за неизпълнение, уговорена в договор, който впоследствие е развален. Именно поради различния предмет на спора, решен с двете решения, не може да се счете, че обжалваното решение е в противоречие със съдебната практика /която в случая макар и в решение на ОСГК няма задължителен характер, тъй като това решение не е тълкувателно, а по конкретен правен спор/.
Изводът за липса на противоречие се отнася и за приетото по отношение обратното действие на развалянето на процесния договор, тъй като в атакуваното решение не е обсъждан видът на този договор, от гледна точка приложимостта на изключението по чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за действие на развалянето. Следователно, доколкото изобщо липсва произнасяне на съда по въпроса дали процесният договор е за периодично или продължително изпълнение, то не може да се преценява наличието на противоречие по този въпрос между постановеното от Бургаски окръжен съд решение по гр. д. № 575/2007 г. и цитираното решение на Върховен съд.
С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че не е налице поддържаното от касаторката основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от нея решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № R-І-26 от 26.02.2008 г. по гр. д. № 575/2007 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: