4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
София,11.11.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 156/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение от 24.10.2013 г., постановено по гр. д. № 31/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение от 27.02.2013 г. по гр. д. № 1460/2012 г. на Дупнишки районен съд, е признато за установено съществуването на парични вземания на [фирма] към [фирма] за сумите 12 191.19 лв. – стойност на ползвана електрическа енергия за периода 25.01.2011 г. – 30.10.2011 г., ведно със законната лихва от 27.02.2012 г. до окончателното плащане, и 780.53 лв. – лихва за забава за периода 15.03.2011 г. – 08.02.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 556/2012 г. на Дупнишки районен съд, и са присъдени разноски на ищеца [фирма] в размер на сумата 918.88 лв.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. К. навежда оплаквания, че въззивният съд е нарушил съществено разпоредбите на чл.146 ГПК и чл.266 ГПК като при наличие на пълен и точен доклад на първата инстанция е изготвил нов доклад по делото и е допуснал поискани от ищеца нови доказателства, без да са осъществени предпоставките на чл.266 ГПК за събирането им във въззивното производство. Поддържа, че съдът е изградил изводите си за съществуване на установяваното по реда на чл.422, ал.1 ГПК парично вземане върху едностранно съставени от ищеца фактури, които са оспорени с отговора на исковата молба, не са подкрепени с други доказателства и по отношение на които не е открито производство по чл.193 ГПК.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в самата касационна жалба с подвеждане на релевираните основания за неправилност на въззивното решение към съдебна практика, обективирана в решение № 104/05.07.2012 г. по т. д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение от 11.07.2011 г. по гр. д. № 2977/2010 г. на Дупнишки районен съд /без отбелязване, че е влязло в сила/ и Постановление № 7/27.12.1965 г. на Пленума на ВС.
Ответникът по касация [фирма] оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 10.01.2014 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да уважи предявения по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 ГПК от [фирма] против [фирма] положителен установителен иск, Кюстендилски окръжен съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства и от неоспорените заключения на назначените съдебни експертизи се установява съществуването на парично вземане на ищеца към ответника, за което е издадена оспорената с възражение по чл.414 ГПК заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, произтичащо от сключен между страните договор за продажба на електрическа енергия и формирано като сбор от сумите 12 191.19 лв. – дължима стойност на доставена и ползвана в два обекта на ответника електрическа енергия за периода 25.01.2011 г. – 30.10.1011 г., и 780.53 лв. – обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 15.03.2011 г. – 08.02.2012 г. Въззивният съд е основал извода си за доказаност на вземането на представените от ищеца 23 бр. фактури за количеството и стойността на доставената електрическа енергия, на базата на които е изчислен общият размер на вземането, и на констатациите в заключението на съдебно – техническата експертиза, че отразените във фактурите количества и стойности съответстват на действително доставената и потребена през исковия период електрическа енергия, отчитана ежемесечно със средство за търговско измерване, и на валидните за периода цени за продажба на електрическа енергия за стопански нужди с мощност над 100 квт, предвидени в одобрени от ДКЕВР общи условия към договора за продажба на електроенергия. Изслушването на експертизата и приемането на общите условия е допуснато във въззивното производство, след като въззивният съд е счел за основателно оплакването във въззивната жалба на ищеца за допуснати от първата инстанция нарушения при разпределяне на доказателствената тежест с доклада по чл.146 ГПК и е предоставил възможност за ангажиране на доказателства при условията на чл.266, ал.3 ГПК съобразно извършеното от него ново разпределение на тежестта за доказване. При произнасянето по съществото на спора въззивният съд е съобразил и заключението на съдебносчетоводната експертиза от първоинстанционното производство, чрез което е установено, че ответникът е осчетоводил 21 бр. от всичките 23 бр. фактури за исковия период и е ползвал данъчен кредит по тях.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване се допуска, когато с въззивното решение е разрешен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос /въпроси/ от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителната практика в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за всяко дело правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове надлежно приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес Върховният касационен съд не разполага с правомощия да извежда и формулира служебно релевантния правен въпрос, а може само да го уточни и квалифицира в случай, че същият не е поставен прецизно от обжалващата страна. Непосочването на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване и освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда поддържаните от касатора допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В касационната жалба, в която е инкорпорирано и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът не е формулирал нито един материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Посочването на съдебна практика е направено във връзка с оплакванията в жалбата, че въззивният съд неправилно е предоставил на ищеца възможност да представи във въззивното производство общите условия към договора за продажба на електрическа енергия, липсата на които е мотивирала първоинстанционния съд да отхвърли исковата претенция /решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ т. о./; че не са събрани всички доказателства от значение за правилното решаване на спора и не са изяснено спорните обстоятелства, което съставлява нарушение на ППВС № 7/1965 г., и че съдът е уважил иска, въпреки отсъствието на проведено от ищеца пълно и главно доказване за надлежно отчитане на електроенергията и за остойностяването й съобразно действащите за процесния период цени /решение по гр. д. № 2977/2010 г. на Дупнишки районен съд/. Изброените нарушения на съдопроизводствените правила касаят правилността на въззивното решение, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Съдържанието на жалбата – изложение предполага извеждане на значимите за изхода на делото правни въпроси от настоящия съдебен състав, което би съставлявало нарушение на принципа за диспозитивното начало и е недопустимо с оглед разясненията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в каквато насока е и основателното възражение на ответника по касация. Отсъствието на посочен правен въпрос препятства преценката на общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК и прави неоснователно искането за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Кюстендилски окръжен съд въззивно решение по гр. д. № 331/2013 г.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 350 лв., определен съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.10.2013 г., постановено по гр. д. № 31/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 350.00 лв. /триста и петдесет лв./ – юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :