2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
[населено място], 05.02.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №3061 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №354 от 17.08.2015г. по ч.т. д. №476/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение №500 от 08.06.2015г. по т.д. №38/2015г. на Кърджалийски окръжен съд.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, като се разгледа подадената от него частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд и се разпореди връщане на делото с указания за приемане за разглеждане на предявения от него насрещен иск. Излага съображения относно правилността на определението на въззивния съд. Поддържа,че отказът да бъде приет за съвместно разглеждане предявения насрещен иск е в противоречие с установения в чл.13 от ГПК принцип за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.
Ответникът по частната жалба, Г. М. Д. не изразява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място], частна жалба, съставът на Пловдивски апелативен съд, е приел, че определението, с което първоинстанционният съд е постановил отделяне и образуване на самостоятелно производство по предявения насрещен иск, не попада в приложното поле на чл. 274 ал.1 от ГПК и не подлежи на въззивно обжалване.
Определението е правилно.
Насрещната искова молба трябва да отговаря, освен на изискванията по чл. 211, ал. 1 ГПК, също и на изискванията, предвидени в разпоредбите на чл. 127 и следващите ГПК. Ако е подадена насрещна искова молба, която не отговаря на изискванията за редовност съгласно посочените процесуалноправни норми, първоинстанционният съд не следва да приема насрещния иск за съвместно разглеждане във висящото исково производство, а на основание чл. 211 ал.2 изр.2 ГПК трябва да постанови отделянето му, което определение не подлежи на обжалване. В този смисъл са задължителните указания, дадени в т.7 б.”в” на ТР №1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №354 от 17.08.2015г. по ч.т. д. №476/2015г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.