ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 650
София , 27. 11. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 289 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, вр. с ал.1 ГПК.
П. В. К. , представлявана от адв. Н е подала частна жалба срещу определение № 91 от 9.03.2009 г. постановено по гр.д. № 83 от 2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определението на Бургаския районен съд за прекратяване на производството по чл.108 ЗС срещу ответниците Я, В. А. В., Е. Д. В., Д. Г. Ж., Б. И. Ж. и Г. Х. С. за ревандикация на по 1/3 идеална част от три имота, поради недопустимост на иска , предвид липсата на правен интерес, обусловена от незавършената процедура по възстановяване на земеделската земя.
В частната касационната жалба се навеждат доводи за допуснато съществено процесуално нарушение по чл.146, ал.3 ГПК, чл.141 ГПК, чл.142 ГПК , чл.143 ГПК, чл.136 ГПК .
Основно касаторката счита, че в отклонение от разпоредбата на чл.2 ГПК съдилищата са отказали правосъдие защото не са разгледали делото въпреки, че следва да се произнесат по всяка молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.
В касационната жалба излага доводи и относно неправилният отказ на Общинсакат служба по земеделие и гори да възстанови в полза на касаторката на 2 962 дка земеделска земя, част от която е и претендираната с иска по настоящето дело.
Инвокират се съображения относно искането за отмяна на нотариалните актове на ответниците, които установяват право на собственост , придобито по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗПСЗЗ.
В представеното изложение се позовава на допустимост на касационното разглеждане на определението при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да се сочи съществен материален или процесуален въпрос, който налага да се допусне неговото касиране с оглед точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Излага съображения по допустимостта на частната касационна жалба с оглед действителния правен интерес , които не се обуславя от данъчната оценка , които съдът възприема за правилни , поради което намира ,че частната касационна жалба е допустима.
Ответниците Я. А. А. , В. А. В., Е. Д. В., Д. Г. Ж., Б. И. Ж. и Г. Х. С. не са депозирали отговор.
Върховния касационен съд, Първо отделение като разгледа доводите и възраженията на страните и данните по делото приема за установено следното от фактическа и правна страна.
ВКС, състав на Първо отделение намира, че частната касационна жалба не следва да се допусне до касационно разглеждане, тъй като не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради следното:
П. В. К. е подала искова молба с която е предявила в субективно съединение искове за ревандикация на по 1/3 идеална част от три броя земеделски имота , всеки от които срещу отделен собственик или собственици , които от своя страна се легитимират като такива по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗПСЗЗ. Основателността на посочените искове се обуславя от установяването на три юридически факта : че ищцата е собственик, че ответниците осъществяват фактическа власт върху имота и че не притежават правно основание, което да е противопоставимо на собственика.становяването на правото на собственост е в доказателствена тежест на ищеца , който дължи неговото пълно и главно доказване в съответствие с правното основание на което го е заявил. В случая П. К. , твърди, че е собственик по наследство от своя баща В/у-ние № 51 от 4.07.2008 г. / и по силата на земеделска реституция / молба вх. № 5* от 16.07.2008 г. / с решение № 1* от 31.08.2007 г. и решение № 1* от 19.09.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори, гр. Б..
Решенията са представени и от тях се вижда, че в полза на наследници на В. Ж. П. е признато право на възстановяване на нива от 9, 720 дка в землището на с. Д., местността “К” и на нива с площ от 1, 068 дка в с. Д., местността “К” и на нива с площ от 1 507 в землището на с. Д., местността “К”. С тези решения са отказани за възстановяване земеделски имоти , а за признатите за възстановяване изрично е посочено, че възстановяването на правото на собственост ще бъде извършено при условията на чл.28 от ППЗПСЗЗ.
В становището № 5* от 3.10.2008 г., представено от К. пред БРС отново се посочва, че правото на собственост се установява с вече представените решения.
При тази фактическа обстановка Бургаския районен съд преди да разгледа основателността на иска е извършил преценка за неговата допустимост , т.е. за наличието на абсолютните положителни предпоставки, една от които правния интерес от предявяването на иска.
При тази задължителна служебна проверка е намерил, че е налице преждевременно предявен иск за ревандикация на земеделски имоти, преди завършването на административната процедура по възстановяването им , поради което липсва правен инетерес от провеждането на иска по чл.108 ЗС, тъй като ищцата все още не може да докаже по реда на пълното и главно доказване ,че е собственик на претендираните земи. Това е мотивирало съда да счете ,че иска е недопустим , тъй като е предявен при липса на абсолютна процесуална предпоставка – неустановено право на собственост , т.е. правен интерес. В този случай не е пристъпил към разглеждане на делото по същество и изясняване наличието на останалите елементи от фактическият състав на иска , тъй като правото на собственост по твърдение на ищцата все още не е възникнало в нейна полза. При иска за ревандикация следва да установиш , че си собственик към момента на предявяването на иска , а не в последващ очакван в бъдещето момент.
Тези разсъждения са споделени от въззивната инстанция , която е посочила ,че в тази насока е и трайната съдебна практика .
Настоящия състав намира, че определението на въззивният съд не следва да се допусне до касационно разглеждане ,тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК защото практиката по исковете за ревандикация е установена и не са налице обстоятелства, които налага нейната промяна. Тази практика е възпроизведена и в двете определения. Липсват основания за промяна и на разбирането за допустимост на иска при липсата на правен интерес. Допускането до разглеждане на иск при които ищцата все още не може да е легитимира като собственик на земеделските имоти, би преклудирало със силата на пресъдено нещо нейните права в бъдеще.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Първо г.о.
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно разглеждане на жалбата на П. В. К. , представлявана от адв. Н срещу определение № 91 от 9.03.2009 г. постановено по гр.д. № 83 от 2008 г. на Бургаския окръжен съд при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: