О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
София, 20.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1471/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№36254/19.12.2014 г., подадена от адв. Б. Ж. – процесуален представител на ответниците по исковата молба И. Г. М. – М. и А. М. П., и двамата от [населено място] против въззивно решение №1570/07.11.2014 г. по гр.д.№87/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., осми състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №3917/07.8.2012 г. по гр.д.№15579/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, ІХ-ти състав, в частта, с която са уважени предявените от СНЦ “Български червен кръст” – София, против И. Г. М. и А. М. П., съответно за сумата 15195,04 лева и 18234,08 лева на основание чл.59 ЗЗД в периода от 02.11.2009 г. до 31.01.2011 г., получи от ответниците без основание и възнаграждения от отдаването под наем на собствения на ищеца недвижим имот: 14/21 идеални части от имота описан подробно в диспозитива на решението.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че въпросът за собствеността на процесния имот не е разрешен със сила на пресъдено нещо. Прието е също така, че изготвеното завещание от Д. К. С. отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.25 ЗН, а част от заветите по т.т.2,4,7 и 9 касаят несамостоятелни обекти, поради което разпорежданията тях са нищожни, като имащи за предмет негодни обекти на правото на собственост, но тази нищожност не води до недействителност на цялото завещание и конкретно на извършения в полза за ищеца завет, от който същият извежда собственическите си права. Въззивният съд е стигнал до извод, че по силата на препращащата норма на чл.44 ЗЗД съответно приложение намира нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД, според която нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Изводът е обоснован с приетото с решение №855/11.12.2010 г. по гр.д.№1497/2009 г. на ВКС, І г.о., постановено по чл.290 ГПК, а именно че волята на завещателя следва да бъде изведена не само от целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността и взаимната връзка на отделните клаузи една с друга , а и в смисъла, който произтича от целия текст на завещанието, но и от характеристиките на самия имот, притежаван от завещателя. Въз основа на това съдът е стигнал до извод, че действителната воля на наследодателя е от една страна – да облагодетелствува определени лица, разпореждайки се със свои имущества в тяхна полза, а отг друга – доколкото завещателното разпореждане по т.6 представлява завет с тежест, да извърши благотворителен акт по повод смъртта си. Тълкувайки клаузата на т.6 от заведа въззивният съд е приел, че заветът е извършен в полза на ищеца и има за предмет самостоятелен обект, индивидуализацията на който не е спорна по делото, касае лице, различно от изброените в нищожните клаузи, и има различна цел. Тълкувайки клаузите на завещанието, съдът е стигнал до извод, че не е налице връзка на обусловеност, каквато би била в случай, че облагодетелствуващото разпореждане се съдържа в една от клаузите, а възлагащата му тежест – в друга, определена впоследствие като нищожна, като при липсата на подобна връзка, както и предвид обстоятелството, че несамостоятелните обекти следват главната вещ, а не обратното, съдът е счел, че волята на завещателя е заветът с тежест да породи действие и без недействителните части на завещанието, поради което лицата, в полза на които са учредени валидни завети, придобиват съответни на дела си права от общите части, на основание чл.40 ЗС. Изложени са съображения, че да се приеме обратното, а именно че нищожността на клаузите, касаещи общите части, води до нищожност на цялото завещание, означава да се пренебрегне волята на завещателя, направена по случай смъртта му в изготвеното съобразно изискванията за форма завещание, само поради несъобразяване от негова страна със статута на обектите на собственост в част от завещателните разпореждания. Поради това окръжният съд е приел, че ищецът е доказал собствеността си върху 14/21 идеални части процесния имот. Въз основа на това са уважени исковете с правно основание чл.59 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, като се поставя следните въпроси: 1.Длъжен ли е съдът да се произнесе относно активната легитимация на ищеца по иска само по обстоятелствата по исковата молба или може да основе решението си по иска и на други обстоятелства, ненаведени от ищеца ?, 2. Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по обстоятелства, по които първоинстанционния съд не се е произнасял при положение, че нито въззивната жалба, нито отговорът на жалбата съдържат твърдения или други доводи на страните, които да дават процесуална възможност за това ? и 3. Превръщат ли се в основания на главния иск възраженията на ищеца по недопустим инцидентен установителен иск на ответника при положение, производството по този иск е прекратено ?
Във връзка с поставените въпроси касационните жалбоподатели са изложили свои виждания по тях и са се позовали на практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Сдружение с нестопанска цел “Български червен кръст” – София, посредством процесуалния си представител – адв. М. Х., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените от касационните жалбоподатели въпроси, макар и по естеството си правни, не обосноват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като са бланкетни, тъй като не се сочи конкретно към кои изводи на въззивната инстанция са относими. Обстоятелството, че касаторите са дали свое виждане по отговора на въпросите, също не е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като и от тези отговори не става ясно към кои изводи на окръжния съд се отнасят.
С оглед изхода от спора касационните жалбоподатели следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1570/07.11.2014 г. по гр.д.№87/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., осми състав, касационна жалба, вх.№36254/19.12.2014 г., подадена от адв. Б. Ж. – процесуален представител на ответниците по исковата молба И. Г. М. – М. и А. М. П., и двамата от [населено място].
ОСЪЖДА И. Г. М. – М., ЕГН – [ЕГН] и А. М. П., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], [улица], ет.2, да заплатят на СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ “БЪЛГРАСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ” – София, [улица], деловодни разноски за касационното производство в размер на 1000/хиляда/ лева.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: