4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 666
София, 10.12.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5692 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, постановено на 11.06.2014г. по гр.д.№240/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което общината е осъдена да заплати на А. И. А. увеличената стойност на имот, представляващ общинска земя-парцел ІХ в кв.29 по плана на [населено място], [община], област В., с административен адрес [улица], вследствие извършени от А. И. А. подобрения в периода от м.декември, 2002г. до 30.07.2005г. въз основа на договор №9/20.02.2000г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот-общинска собственост, вписан в книгите за вписване на 17.02.2000г., том ІІ, №83, вх.рег.№1106 на Службата по вписванията, на обща стойност 23258лв. на основание чл.72, ал.1 ЗС.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото както следва:
· В случай на направени пояснения на исковата молба и наведени нови твърдения относно датата на приключване на строителството в процесния имот, съответно преустановяване на владението от ищеца на имота в първото по делото заседание, преклудирано ли е възражението за изтекла давност за предявяване на иска, направено въз основа на тези пояснения и нови твърдения и допустимо ли е същото на основание чл.143, ал.3 ГПК;
· В случай, че е направено възражението за изтекла давност за предявяване на иска, което възражение е включено в доклада по делото, следва ли съдът да се произнесе по него;
· В случай, че при учредено право на строеж, което е погасено по давност и са преустановени строителните работи, от кой момент следва да се приеме, че е преустановено владението върху имота-от момента на прекратяване на строителството или от друг момент;
· При учредено право на строеж върху недвижим имот за построяване на определен обект съгласно одобрен архитектурен проект, чийто инвеститор е суперфициаря, което не е реализирано, а строителството е останало незавършено по вина на същия и от реализирането на този проект собственикът на поземления имот няма интерес, увеличава ли се или се намалява стойността на имота от това незавършено строителство.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба А. И. А. изразява становище само по основателността на касационната жалба, но не и по наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационното обжалване, като съображенията за това са следните:
А. И. А. е предявил срещу [община] иск за заплащане на сумата 25524лв., представляваща увеличе3ната стойност на имот-парцел ІХ в кв.29 по плана на [населено място], като последица от извършени от него подобрения в имота.
В обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен за сумата 23258лв.
Прието е, че между страните не съществува спор относно наличието на валидно отстъпено право на строеж от [община] в полза на А. И. А. за изграждане на спортна зала със застроена разгъната площ от 280кв.м. в парцел ІХ, кв.29 по плана на [населено място]. Строителната площадка е открита на 20.08.2002г.; с акт за приемане на извършени СМР от 19.07.2005г. е разрешено изпълнение на армировъчни и бетонни работи, а на 30.07.2005г. е издаден Акт за приемане на конструкцията. Прието е, че с писмо изх.№9400-460/04.05.2012г. [община] е уведомила А. И. А., че правото му да построи сграда по договор №9/10.02.2000г. е погасено в полза на собственика на земята- [община], а с писмо вп.№9400-1183/09.10.2012г. А. И. А. е поканил общината да заплати сума в общ размер на 19652.19лв. за извършени подобрения в процесния имот.
Прието е, че строителните работи на обекта са извършвани в периода от 2002г. до 2005г., като увеличената стойност на имота вследствие от извършените подобрения е установена от заключенията на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи, от които е установено също така, че видимо конструктивно-техническото и физическо състояние на изпълнените СМР отговарят на техническите изисквания, не са забелязани разрушения по откритите бетонни повърхности и носещи конструктивни елементи, тухлената зидария е в цялост и без негативни следи от климатични влияния.
Изложени са съображения, че вземането на владелеца за извършени подобрения има облигационен характер и по отношение на него са приложими правилата за погасяване поради изтичане на погасителна давност, като вземането става изискуемо и погасителната давност започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика.
Прието е, че възражение за погасяване на вземането по давност общината, имаща качеството ответник по предявения иск, не е направила в подадения отговор на исковата молба, а едва в първото по делото съдебно заседание, поради което същото следва да се приеме за преклудирано.
Прието е, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота въз основа на валидно учредено право на строеж, който представлява придобивно основание за суперфициаря да стане собственик на построеното в обема на притежаваните вещни права, като е узнал за отпадане на основанието за упражняваната от него фактическа власт към датата на връчване на писмо изх.№9400-460/04.05.2012г. С оглед на това и на обстоятелството, че общината не е оспорила твърденията, че тя ще отстъпи на друго лице доизграждането на обекта, което е прието за установено и от представените по делото протоколи от 6.11.2011г. и от 08.06.2012г., строежът, извършен въз основа на строително разрешение, не е завършен и учреденото право на строеж е погасено в полза на общината, е прието, че отношенията между страните следва да се уредят по правилата на чл.72, ал.1 ЗС, като на ищеца е признато качеството на добросъвестен владелец.
Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроса дали при направени в първото съдебно заседание пояснения на изложените в исковата молба фактически твърдения, включително и чрез навеждане на нови твърдения относно датата на приключване на строителството в имота, съответно преустановяване на владението от лицето, което е предявило иск за присъждане стойността на извършени в имота подобрения по реда на чл.72, ал.1 ЗС, преклудирано ли е възражението за изтекла давност за предявяване на иска, направено от ответника по иска въз основа на дадените от ищеца пояснения и въведени нови твърдения и допустимо ли е същото с оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 ГПК. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване по приложението на чл.143, ал.3 ГПК в подобна хипотеза.
Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса при учредено право на строеж върху недвижим имот за построяване на определен обект съгласно одобрен архитектурен проект, чийто инвеститор е суперфициаря, което не е реализирано, а строителството е останало незавършено по вина на същия и от реализирането на този проект собственикът на поземления имот няма интерес, увеличава ли се или се намалява стойността на имота от това незавършено строителство. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване на разпоредбата на чл.72, ал.1 ЗС в подобна хипотеза.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по останалите въпроси, поставени от касатора в изложението към касационната жалба, доколкото обстоятелството дали едно възражение е включено в доклада по делото само по себе си не обосновава извод, че същото е въведено в спорния предмет своевременно. Изводът на съда за момента, от който владението върху имота следва да се счита преустановено пък съответства на указанията, дадено в ППВС №6 от 27.12.1974г., т.13 и доколкото съдът не е изложил конкретни съображения за момента, от който започва да тече давностния срок в настоящия случай по причина, че е приел, че не следва да се произнася по направеното от [община] възражение, този въпрос не може да се приеме и за относим на този етап от производството.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 11.06.2014г. по в.гр.д.№240/2014г. по описа на Варненския апелативен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 465.16лв. и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на І ГО за насрочване.
Председател:
Членове: