О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 23.01.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1240/2012год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез юрисконсулт К., против решение на Окръжен съд – [населено място] № 1211 от 06.07.2012г., постановено по в.гр.д. № 1369 по описа за 2012г., с което е потвърдено решение № 89/07.03.2012г. на Карловски РС, постановено по гр.д. № 1680/2011г. в обжалваната част. С последната КРС е уважил предявените от Г. И. Г. искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ като е признал за незаконно уволнението на Г. И. Г., извършено със заповед № У.-11-1715/15.09.2011 година на Изпълнителния директор на [фирма] [населено място] на основание чл.328 т.10а КТ, отменил е същото; възстановил е Г. И. Г. на заеманата преди уволнението длъжност „Началник отдел “В”” във [фирма] С.; осъдил е [фирма] С. да заплати на Г. И. Г. обезщетение по чл. 225 КТ в размер на общо сумата 1843,70 лева за времето от 15.09.2011 г. до 07.03.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до изплащането й, както и сумата 270 лева лева – разноски по делото; осъдил е ответното дружество да заплати по сметката на ВСС и сумата 223,75лв. – държавна такса и разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства и е достигнал следствие на това до грешни крайни изводи. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.3 по правните въпроси, уточнени от съда: 1/ кога е налице основанието чл.328 т.10а КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя; и 2 / при прекратяване на Т. на основание чл.328 т.10а КТ може ли да се приложи по аналогия чл.222 ал.3 КТ. Касаторът обосновава приложното поле на чл.280 т.3 ГПК с твърдението, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото предвид липсата на съдебна практика по тези законови текстове.
Ответната страна Г. И. Г. в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взема становище, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в законоустановения срок и против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното :
За да постанови този резултат, въззивният съд е отчел обстоятелството, че е сезиран с искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ – за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.328, т.10а от КТ със заповед № У.-11-1715/15.09.2011 година на Изпълнителния директор на [фирма]; за възстановяване на длъжността, заемана преди прекратяване на трудовото правоотношение и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие принудителната безработица; че след отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено през 2004г. и възстановяването й на предишната длъжност не е възникнало ново трудово правоотношение, а е възстановено прекъснатото такова с незаконното уволнение; както и, че придобиването и упражняването на право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст не предхожда по време възникването на трудовото правоотношение. С оглед на така приетото за установено и позовавайки се на нормата на чл.328 ал.1 т.10а КТ, съгласно която работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е обосновал извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение , както и за основателност и на обусловените претенции по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване във връзка с въпроса “при прекратяване на Т. на основание чл.328 т.10а КТ може ли да се приложи по аналогия чл.222 ал.3 КТ “.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая формулираният от касатора въпрос не е включен в предмета на спора и не е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Такава претенция не е била предмет на делото и по този въпрос въззивният съд не се е произнасял. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
По отношение на въпроса “кога е налице основанието чл.328 т.10а КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя ” Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Така поставеният въпрос е съществен за делото, тъй като обуславя правните изводи на въззивния съд. По същия липсва съдебна практика, поради което следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд – [населено място] № 1211 от 06.07.2012г., постановено по в.гр.д. № 1369 по описа за 2012г.
УКАЗВА на [фирма] [населено място] в едноседмичен срок от съобщаване на настоящето определение да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 49,99лв. и да представи доказателства за това по делото, както и, че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната, а производството – прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: