О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
София 21.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №4726/2015 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№4186/29.7.2014 г., подадена от адв. Г. Н. – процесуален представител на ищеца [фирма] – [населено място], против въззивно определение №203/06.7.2015 г. по ч.гр.д.№254/2015 г. по описа на Ямболския окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
С обжалваното определение въззивната инстанция е потвърдила определение №1024/03.6.2015 г. по гр.д.№3153/2014 г. по описа на Ямболския районен съд съд, г.к., с което прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения установителен иск.
Въззивната инстанция е приела, че искът по чл.440 ГПК е средство за защита на трето за изпълнителното производство лице срещу предприемане на изпълнителни действия върху негов имот за удовлетворяване на вземания на взискател, чиито права са противопоставими на правата на ищеца върху конкретното имущество, като с предявяването на иска ищецът цели да осуети принудителното изпълнение върху имота, върху който е придобил право на собственост. Досежно процесния случай въззивният съд е стигнал до извод, че не попада в цитираната хипотеза, тъй като вписването в Службата по вписванията определя противопоставимостта на вписания акт на третите лица, независимо от липсата на транслативен ефект на това вписване. Във връзка това въззивният съд е стигнал до извод, че при прилагане на последиците по чл.453, ал.1 ГПК, т.е. при противопоставимост на възбраната, на правата върху имота придобити от ищеца, се изключва правото на последния по иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК, тъй като интересът от водене на настоящия иск е обусловен само от значението му за осуетяване на принудителното изпълнение, като в рамките на същото кредиторите могат да се позоват на чл.453 ГПК, във връзка с вписаната възбрана върху имота и искат изнасянето му на публична продан, с цел удовлетворяване на паричното си вземане. Въз основа на това е направен решаващ извод, че решението по настоящото дело не би имало желания от ищеца ефект, поради което искът му е недопустим.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните процесуалноправни въпроси: 1. Кога има право собственик да води отрицателен установителен иск по реда на чл.440 ГПК и насочването на принудително изпълнение към имоти, собствени на третото лице – недлъжник обуславя ли правен интерес от воденето на такъв иск ?, и 2.Може ли кредиторът да се позове на разпоредбата на чл.453, ал.1 ГПК в рамките на исковия процес, както и произвежда ли действие тази правна норма в хипотезата на оповестително вписване ?
По поставените въпроси се сочи и представя съдебна практика. Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба.
Ответниците по частната касационна жалба В. И. К., В. И. К. и Д. И. К. са депозирали отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Останалите ответници по частната касационна жалба не заявяват становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на гореописаните ответници намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Поставените въпроси са относими към спора, но по тях не се налага допускане на обжалваното определение до касационно обжалване, тъй като нормите на чл.440 и чл.453, ал.1 ГПК са ясни и категорични. Доколкото се касае до иск предвиден в част пета от ГПК то правилото на чл.453, ал.1 ГПК е относимо и задължително. Съдебна практика по чл.290 ГПК е приела, че дори и по установителен иск с правно основание чл.124 ГПК правилото на визираната правна норма е приложимо. Относно допустимостта на иска по чл.440 ГПК същата съдебна практика е категорична, че този иск е допустим само при преодоляване на изискването на чл.453, ал.1 ГПК. Процесният случай не е такъв. По делото е безспорно установено, че вписването на апорта е извършено след вписването на възбраната на процесните имоти, което води до недопустимост на предявения иск по чл.440 ГПК.
С оглед изхода от спора частният касационен жалбоподател следва да заплати на ответниците по частната касационна жалба К. деловодни разноски в размер на 800 лева.
Предвид изложеното въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №203/06.7.2015 г. по ч.гр.д.№254/2015 г. по описа на Ямболския окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], да заплати на Б. И. К. – Д. И Д. И. К., със съдебен адрес – [населено място], [улица], кантора 307, деловодни разноски в размер на 800/осемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: