3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
София,11.10.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3274/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] (в несъстоятелност) срещу определение № 1384 от 14.06.2013 г. по ч. т. д. № 688/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу определение № 887 от 17.05.2013 г. по т. д. № 1039/2012 г. на Пловдивски окръжен съд. С първоинстанционния акт е оставено без уважение искането на Нова принт” АД, [населено място] за отмяна решението на Събранието на кредиторите, проведено на 12.12.2012 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение, като изразява несъгласие с извода за просроченост на депозираната от него частна жалба. Счита за неправилна преценката на съда за редовно връчване на първоинстанционното определение, позовавайки се на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 46 ГПК, както и на обстоятелството, че в него не се съдържа изрично указание за възможността да бъде обжалвано.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал.1 ГПК едноседмичен срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] (в несъстоятелност) частна жалба срещу определение № 887 от 17.05.2013 г. по т. д. № 1039/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, въззивният съд е приел, че същата е подадена извън едноседмичния срок по чл. 275 ГПК. За начало на срока е счетена датата 27.05.2013 г., на която на дружеството е било съобщено обжалваното определение и именно спрямо нея е направен извод, че подаването на частната жалба на 06.06.2013 г. е извън установения в закона срок.
Настоящият състав намира, че въззивното определение следва да бъде потвърдено, но не по изложените в него съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, като с изменението на разпоредбата от 2010 г. /ДВ, бр. 101/2010 г./ е предвидено, че обжалването се осъществява „по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс”. Това препращане налага извода, че допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения е обусловена от изпълнението на изискванията по чл. 274, ал. 1 ГПК, т. е. на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само онези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото /чл. 274, ал. 1, т. 1 ТЗ/ или по отношение на които законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани /чл. 274, ал. 1, т. 2 ТЗ/. И тъй като определението по чл. 679, ал. 4 ТЗ, с което съдът по несъстоятелността се произнася по искане за отмяна решенията на събранието на кредиторите, не попада в нито една от двете хипотези, същото не може да бъде предмет на самостоятелен инстанционен контрол.
Приетото от Пловдивски апелативен съд в обратен смисъл е неправилно и в противоречие с практиката на Върховен касационен съд. В тази връзка следва да бъде посочено, че постановеното по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК (и като такова нямащо задължителен характер) определение № 167 от 07.03.2011 г. по ч. т. д. № 35/2011 г. на ВКС, І т. о., на което въззивният съд се е позовал, обективира изолирано становище, изоставено впоследствие от съдебния състав, видно от мотивите на определение № 721 от 23.11.2012 г. по ч. т. д. № 709/2012 г. на ВКС, І т. о.
Поради изложените съображения за недопустимост на инстанционния контрол върху определението по чл. 679, ал. 4 ТЗ, подадената от [фирма], [населено място] частна жалба не подлежи на разглеждане. Ето защо, макар и не по изложените в него съображения, обжалваният акт следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1384 от 14.06.2013 г. по ч. т. д. № 688/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: