О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
София 25.06.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 827/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Стомана И. ” А. гр. П., подадена от пълномощника адв. Х, срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 399 от 29.12.2008г. по в.гр.д. № 816/2008г. с което е оставено в сила решение № 455 от 27.06.2008г. по гр.д. № 10/2008г. на Пернишкия районен съд, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на К. В. А., както и иск за сумата 411,63 лв. удържана на отпаднало основание, срещу „Стомана И. ” АД.
Ответникът по жалбата К. В. А. от гр. П. в представения писмен отговор от пълномощника му адв. М. Х. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че не е установено уволненият работник да е извършил описаното в заповедта нарушение на трудовите си задължения. Работодателят, чиято е доказателствената тежест за установяване законността на уволнението, не е ангажирал доказателства, въз основа на които може да се приеме извършване на дисциплинарно нарушение. През времето, през което камионът, в който са намерени 21 бр. втулки и 21 бр. сауници от Листопрокатен цех, се е намирал в цеха, уволненият К. А. не е натоварил в камиона каквото и да било. Не е установено такива действия да са били извършени и извън цеха от наказания работник. Изводите си въззивният съд е основал на показанията на разпитаните по делото свидетели, с изключение на показанията на св. М св. Симеонов, които не е кредитирал поради това, че свидетелите са обвиняеми за кражба на металните детайли, намерени в камиона.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът „Стомана индъстри” А. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Излага съображения, че е налице противоречие между обжалваното решение и решения № 412/11.07.2008г.по гр.д. № 9/08г. и № 584/29.10.2008г. по гр.д. № 8/08г. на Пернишкия районен съд, с които идентични случаи на дисциплинарно уволнение по отношение на други две лица за същото нарушение, са решени по различен начин. С приложените решения уволненията са отменени поради несъответствие между текстовата част на заповедта за уволнение и правната квалификация, отразена в законовия текст.
Решен в противоречие с практиката на ВКС според касатора е и въпросът за прилагането на чл. 189, чл. 190, ал. 1, т. 7, чл. 186, чл. 195, чл. 187 КТ. Прилага решение № 1* от 28.12.1999г. по гр.д. № 435/99г. на ВКС, ІІІ г.о. с което е прието, че обект на дисциплинарното нарушение са трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Приложените решения не са влезли в сила. Противоречиво решаване на съответния материалноправен или процесуалноправен въпрос от съдилищата е налице, когато противоречието на въззивното решение е с влезли в сила съдебни актове. Само влезлите в сила решения формират съдебна практика, поради което позоваването на невлезли в сила първоинстанционни съдебни решения не обосновава наличието на противоречива съдебна практика.
Не е налице противоречие на въззивното решение и с приложеното решение 1533 от 28.12.1999г. по гр.д. № 435/99г. на ВКС, ІІІ г.о. В съответствие с установената съдебна практика, изложена и в решението на ВКС, въззивният съд е изследвал дали е извършено нарушение на трудовите задължения на конкретната длъжност, но е приел уволнението за незаконно поради липса на доказателства за това. Не се констатира противоречие между приложеното решение и решението на Пернишкия окръжен съд по нито една от изброените от касатора разпоредби на чл. 189, чл. 190, ал. 1, т. 7, чл. 186, чл. 195, чл. 187 КТ. Тъй като липсва конкретно формулиран въпрос по прилагане на изброените законови текстове, следва да се приеме, че не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК – материалноправният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Доводите на касатора за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд поради некредитране на показанията на св. М, съставляват оплаквания за неправилност на съдебния акт, но не са основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд. На ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 200 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 399 от 29.12.2008г. по в.гр.д. № 816/2008г.
ОСЪЖДА „Стомана И. ” А. гр. П. да заплати на К. В. А. от гр. П. сумата 200 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: