О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
С. 16.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2383 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя К., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 138 от 8.01.2015г. по в.гр.д. № 3149 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ – 52 – 373 от 27.12.2013г. по гр.д.№ 27258/2013г. на Софийски районен съд като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ за отмяна на заповед № 47 от 11.06.2013г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 3 024лв. за периода 11.06.2013г. – 11.12.2013г. и са присъдени разноски.
Основанието за допустимост, което се сочи в подадената касационна жалба е чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос : Длъжен ли е работодателят да включи в подбора всички служители, заемащи длъжността на ищцата от всички обособени структури / обект или може да се ограничи само до тези в обособената структура / обект? Позовава се на решения № 329 от 13.07.2013г. по гр.д.№ 1073/10г. на ІV г.о. и № 290 от 11.07.2012г. по гр.д.№ 882/11г.на ІV г.о. на ВКС, съгласно които работодателят е длъжен да извърши подбор само тогава, когато се съкращава една от няколко еднородни /еднакви, подобни или сходни/ длъжности, които са в едно обособено, относително самостоятелно структурно звено. Въпросът е зададен с оглед твърдението на касатора, че двете длъжности „касиер”, за които по делото са представени доказателства, че съществуват в ответното дружество [фирма] са били изпълнявани в две различни обособени звена – в коктейл-бар „К.” /където е работила ищцата/ и в ресторант „Р.”, поради което извършването на подбор не е било необходимо.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
К. /ищца в производството/ е изпълнявала длъжността „касиер” в [фирма] с месторабота коктейл-бар „К.”. Трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ „съкращаване в щата”, по силата на нарочен акт на работодателя – решение № 1 от 30.04.2013г. Ищцата е оспорила законосъобразността на уволнението с доводите, че такова реално не е извършено, липса на мотиви на заповедта и незаконосъобразен подбор.
В. съд въпреки, че е счел, че извършеното съкращение е реално, поради наличие на акт на работодателя /решение № 1 от 30.04.2013г./, с който е взето решение за „съкращаване на длъжността „касиер” в коктейл-бар „К.”, е преценил уволнението за незаконно, поради липса на представени доказателства за осъществен подбор по чл.329 от КТ. По делото в законоустановения срок работодателят не е представил щатно разписание, но е представил допълнително споразумение към трудов договор № 63 от 1.06.2013г. /сключен с трето лице Р.В./, въз основа на което съдът е направил извод, че в ответното дружество има поне още една щатна бройка за длъжността „касиер”. При наличие на решение за съкращаване на една от две еднакви длъжности, съдът е посочил, че извършването на подбор е задължително.
Съобразявайки изложените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че по поставения от касатора въпрос не следва да допуска касационно обжалване. Същият не отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК и т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№1 /09г.н ОСГТК на ВКС, тъй като не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и не е бил предмет на обсъждане от него /възражението за липса на задължение за подбор за първи път е направено пред касационната инстанция/. Освен това поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика /включително цитираната от съда/. При преценката за наличие или не на относително самостоятелна структура в рамките на общото щатно разписание се вземат пред вид няколко критерия – териториален /населено място, регион, област/, фанансово-икономически /отделен източник на приходи, отделна разходна сметка/ и организационно-управленски /относително самостоятелно ръководство в управленската йерархия на предприятието/, като определящ е последния. В конкретния случай никой от посочените обекти – коктейл-бар и ресторант – не покрива гереизложените критерии, за да може да бъде определен като относително самостоятелна структура в рамките на общото дружество.
Мотивиран от изложеното, като счита, че по поставения въпрос не е налице посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 138 от 8.01.2015г. по в.гр.д. № 3149 по описа за 2014г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.