О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
Гр.София, 30.11.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 611 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” Е. , гр. В. срещу решение № 138/02.04.2009г., постановено по т.д. № 29/09г. от Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 3151/17.11.2008г. по гр.д. № 9078/07г. на Варненския районен съд и отхвърлен предявеният от “Б”Е. против Г. В. М. иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3500 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от съда в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът Г. М. , гр. В. оспорва жалбата и претендира заплащането на разноските по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и съдържа приложение по чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото не е доказано ищецът /настоящ касатор/ да е предал на ответника претендираната сума, поради което не се дължи връщането й на основание чл.240 ЗЗД. Представената справка – декларация, в която двете страни са посочили, че към 30.11.04г. ответникът дължи сумата от 3500 лв., е квалифицирана като автентичен частен свидетелстващ документ, но не съдържащ информация за основанието, на което е поето задължението и за предаването на сумата от ищеца на ответника.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът не е формулирал конкретен материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като цитира практика на ВКС по отношение на различни писмени доказателства, определени като частни свидетелстващи документи, ползващи се с материална доказателствена сила за удостоверяване на неизгодни за издателя им факти и обстоятелства. Застъпената теза е, че представеният по делото частен свидетелстващ документ /справка – декларация/ доказва задължение за длъжника, поради което е налице фактическия състав на чл.240 ЗЗД.
По отношение на вида на документа и материалната му доказателствена сила правните доводи на касатора са възприети от въззивния съд. Въпросът от значение за спора е кои факти и обстоятелства се установяват от изявленията в документа и като краен резултат – във всички случаи ли признанието за дължимост на парична сума означава и, че същата е предадена на основание договор за заем. По този въпрос е налице произнасяне по реда на чл.290 ГПК от ВКС с Решение № 52/22.05.2009г. по т.д. № 695/2008г. на ТК, І отд., според което не би могло да се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за заем.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за настоящото производство в размер на 700 лв. по договор за правна защита и съдействие от 20.05.09г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 138/02.04.2009г., постановено по т.д. № 29/09г. от Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА “Б” Е. , гр. В., ж.к.”Т” № 33, вх. А, ет.4, ап.3, да заплати на Г. В. М., съд.адрес: гр. В., ул.”Велико Т. ” № 37/39, ет.1 ап.3 сумата от 700 лв. /Седемстотин лв./ – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.