3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
София, 28.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2233/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 65 от 04.03.2014 г. по в. т. д. № 1010/2013 г. на Окръжен съд – Перник, с което е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение и по съображения в жалбата моли за неговата отмяна.
Ответникът [фирма] – [населено място], изразява становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното с нея определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по в. т. д. № 1010/2013 г. е образувано пред Окръжен съд – Перник по повод подадена от [фирма] въззивна жалба вх. № 32597/08.11.2013 г. С въззивната жалба е обжалвано решение № 72 от 03.10.2013 г. по гр. д. № 10138/2012 г. на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] против [фирма] и К. Б. К. иск за установяване съществуването на парично вземане в размер на 7 448.85 евро – част от дължима сума по запис на заповед от 21.02.2007 г., издаден от първия ответник и авалиран от втория ответник, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.
За да прекрати производството по делото, Окръжен съд – Перник е приел, че макар да е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.259 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, въззивната жалба е лишена от предмет, което прави образуваното във връзка с нея производство недопустимо. Този извод е мотивиран със съображения, че жалбата не съдържа доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение по същество, нито оспорване на извода на първоинстанционния съд за погасяване по давност на установяваното по реда на чл.422, ал.1 ГПК парично вземане, а само оплакване, че съдът се е произнесъл с решение по главния иск за съществуване на вземането преди влизане в сила на постановеното в първоинстанционното производство определение за прекратяване на делото по отношение на съединения с главния иск евентуален иск по чл.534, ал.1 ТЗ.
Обжалваното определение е неправилно.
Правомощията на въззивния съд в производството за въззивно обжалване са уредени в разпоредбата на чл.269 ГПК. Въззивният съд извършва проверка за валидност, допустимост и правилност на обжалваното пред него първоинстанционно решение, като се произнася служебно по валидността на решението и по неговата допустимост в обжалваната част, а при проверката за правилност на решението е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
Във въззивната жалба, с която е сезирал Окръжен съд – Перник, жалбоподателят [фирма] е очертал ясно предмета на обжалване. В жалбата е посочено, че решението на Районен съд – Перник по гр. д. № 10138/2012 г. се обжалва като недопустимо и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила поради това, че съдът е разгледал и се е произнесъл по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск преди влизане в сила или отмяна на определение, с което е прекратено производството по съединения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ. Въззивната жалба съдържа мотивирани оплаквания за недопустимост и процесуална незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. При констатация, че жалбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.259 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, въззивният съд е нарушил процесуалния закон като е отказал да разгледа жалбата и да провери допустимостта на обжалваното с нея решение, каквато проверка дължи служебно по силата на чл.269 ГПК, както и да се произнесе по правилността на решението – с оглед релевираните от обжалващата страна оплаквания за постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба. Предвид служебно известния на настоящия съдебен състав факт, че с определение по ч. т. д. № 2232/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., е възстановена висящността на производството по гр. д. № 10138/2012 г. пред Районен съд – Перник по предявения от [фирма] против [фирма] евентуален иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ, след връщане на делото на въззивния съд същият следва да прецени дали не са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на въззивното производство до произнасянето на първата инстанция по евентуалния иск.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 65 от 04.03.2014 г. по в. т. д. № 1010/2013 г. на Окръжен съд – Перник, с което е прекратено производството по делото, образувано по въззивна жалба вх. № 32597/08.11.2013 г. на [фирма] срещу решение № 72 от 03.10.2013 г., постановено по гр. д. № 10138/2012 г. на Районен съд – Перник.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Перник за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :