3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
гр.София, 16.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1791 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. и Л. С. срещу решение от 27.10.2014 г., постановено по в. гр. д. № 4464 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, В.О., ІІ „А” състав, с което е потвърдено решение № І 49-232 от 9.12.2013 г. по гр. д. № 5550 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, І ГО, 49 състав, за отхвърляне на предявените от касаторите срещу А. П. З. и Й. К. З. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на 15 746,10 лв. обезщетение за имуществени вреди и 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от събаряне на югоизточната част от сграда със застроена площ 40 кв.м. и стопанска постройка с площ 17 кв.м. в УПИ , кв.116 по плана на [населено място], местност „кв. Драгалевци-разширение-север”.
Касаторите твърдят, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради противоречие с материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. При допуснато право на изкупуване на кого следва да се плати продажната цена?
2. Тъй като потестативното право на изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС възниква при извършена продажба от съсобственик на дела му в полза на трето лице, не следва ли при уважаване на такъв иск ищците по него да встъпят в правното положение на купувача-съсобственик, като му дължат възстановяване на заплатената продажна цена?
3. Не следва ли в конкретния случай при допуснатото право на изкупуване съдът да постанови, че продажната цена трябва да бъде възстановена от ищците на ответниците, които имат качеството на купувачи по договора за покупко-продажба, сключен с другия съсобственик?
4. Прехвърля ли се собствеността само с извършване на плащането при допуснато право на изкупуване и как третото лице/купувач/ да разбере, че е изгубило правото си на собственост, при положение че не си е получило обратно платената продажна цена?
Ответниците по жалбата А. П. З. и Й. К. З. считат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторите са изложили в исковата молба, че ответниците са съборили югоизточната част от сградата, подробно описана в обжалваното решение, на която те са станали собственици по силата на покупко-продажба от 28.09.2001 г., отразена в нотариален акт № 27, том ІІ, рег. 5024, дело № 227 на нотариус В. П. с рег. № 206 при Нотариалната камара. Ето защо са предявили искове срещу ответниците за заплащане на причинените им от събарянето имуществени и неимуществени вреди. В отговора на исковата молба ответниците са възразили, че ищците са загубили собствеността върху югоизточната част от сградата, тъй като с влязло в сила съдебно решение в тяхна полза е постановено на основание чл.33 от ЗС изкупуване на югоизточната част на сградата, предмет на покупко-продажбата от 28.09.2001 г. След като са изплатили в едномесечен срок дължимата поради изкупуването сума, те са станали собственици на процесната част от сградата, затова правомерно са я съборили, а ответниците нямат основание да претендират обезщетение за вреди. Съдилищата са приели възражението за основателно, поради което са отхвърлили предявените искове. В решението от 18.11.2005 г. по гр. д. № 4562 по описа за 2004 г. на Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІV „Г” състав, с което е признато правото на изкупуване на А. и Й. З. на югоизточната част от сградата, те са осъдени да заплатят цената от 5 500 лв. на продавача по сделката от 28.09.2001 г. И. С. З., която вече веднъж е получила сумата при покупко-продажбата. В този случай според формулираната във въпросите теза на касаторите, понеже те са заплатили цената към момента на покупко-продажбата, сумата за изкупуването се дължи на тях, а не на продавача, в какъвто смисъл е цитираната към изложението съдебна практика. Това тяхно становище обаче е относимо към спор при предявен иск с правно основание чл.33 от ЗС, когато съдът трябва да прецени на кого се дължи сумата за изкупуването. Този спор вече е разрешен с влязло в сила решение по дело, в което ответниците са били страна и са узнали, че ще загубят правото на собственост, независимо дали ще получат обратно цената от ищците по иска с правно основание чл.33 от ЗС. Затова със силата на пресъдено нещо касаторите са обвързани от признатото от съда право на изкупуване, което е осъществено чрез плащането на сумата на лицето, посочено в съдебното решение. В резултат от изпълнението на това решение касаторите са изгубили правото на собственост, а ответниците са го придобили. Затова въпросите, които са свързани с правилността на влязлото вече в сила съдебно решение по иска с правно основание чл.33 от ЗС, нямат значение за изхода на настоящото дело. Евентуалното неправилно постановление на съда относно това на кого се дължи сумата за изкупуването може да породи облигационно вземане в полза на касаторите срещу обогатилото се лице, но не и да запази правото им на собственост, което е прехвърлено на ищците по уважения иск по чл.33 от ЗС.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не трябва да се допуска.
Разноски на ответниците не следва да се присъждат поради липса на данни за тяхното извършване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.10.2014 г., постановено по в. гр. д. № 4464 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, В.О., ІІ „А” състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: