О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
гр. София 16.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 22 юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 532 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „ГАБРИЕЛИДЕС ГРУП“ ЕООД, гр. Варна, чрез адв. О. А. против решение № 793/23.10.2018 г. по в.т.дело № 1011/2018 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 1787/27.04.2018 г. по гр.дело № 4471/2017 г. на Районен съд – Варна, с което е осъдено „ГАБРИЕЛИДЕС ГРУП“ ЕООД да заплати на М. С. З., [населено място] на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.чл.286 ЗЗД сумата 10 000.00 евро представляваща договорно възнаграждение, дължимо по договор за посредничество при продажба на дружествен дял от 09.03.2016 г.
Поддържаните основания в касационната жалба са за неправилност нa въззивното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени обжалваното решение, като неправилно и вместо това се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.
В изложението са формулирани следните въпроси: 1. Налице ли е постигнато съгласие за сключване на договор по електронен път при положение, че не може да бъде установено по категоричен начин авторството върху твърдяното за дадено съгласие от името на възложителя? 2. Налице ли е постигнато съгласие за сключване на договор по електронен път при положение, че евентуалният възложител по него изрично е заявил несъгласието си с част от предложените му клаузи и необходимостта от извършване на корекции по тях? 3. Какви са последиците от сключването на договор без представителна власт – когато в същия е посочено, че се сключва от пълномощник без учредена такава, но съгласието е изразено чрез електронния адрес на самия възложител? Посочените въпроси според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 4. Може ли дружеството да възложи на посредник продажбата на дружествените дялове на едноличния собственик на капитала си или подобен договор следва да бъде сключен от физическото лице – едноличен собственик на капитала? 5. Може ли да се приеме, че е налице изпълнение по договор за посредничество, когато по повод предмета му е сключен само предварителен такъв, без да е постигнат целия резултат? Четвърти и пети въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Поддържат се доводи за очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. С. З., чрез адв. Д. К.-К. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество. Претендира сторените пред касационната инстанция разноски, но не представя доказателства за сторени такива.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение на Варненския окръжен съд по в.т.дело № 1011/2018 г. е потвърдено решение от 27.04.2018 г. по гр.дело № 4471/2017 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявен иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.286 ЗЗД от М. С. З. срещу „ГАБРИЕЛИДЕС ГРУП“ ЕООД за сумата 10 000 евро, представляваща възнаграждение, дължимо на основание сключен между страните договор за посредничество при продажба на дружествен дял от 09.03.2016 г.
За да постанови този резултат съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ, която приравнява електронния документ на писмен такъв /Решение № 303/07.10.2013 г. по гр.д. № 3715/2013 г. на ВКС, IV ГО/. Прието е, че от изложеният анализ на нормативната уредба – чл.3 от ЗЕДЕУУ, пар.11 от Закона за електронните съобщения и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка се налага извода, че с изпращането на електронното писмо на 09.03.2018 г., приложено по делото на електронен носител и установено от експертизата като действително изпратено от пощенската кутия на С. К. и получено в крайното оборудване на получателя М. З., ответното дружество е приело направеното му с електронното съобщение от 06.03.2016 г. предложение, към което е бил приложен проект на Договор за посредничество при продажба на дружество с дата 01.03.2016. Същият проект без изменения е върнат от пощенската кутия на С. К. с електронно съобщение от 09.03.2016 г. съдържащо три прикачени файла, които представляват всяка страница от изпратения проект, подписан за възложителя. Изведен е извод, че с получаването на отговора на г-н К. в пощенската кутия на М. З. предложението е прието, че са налице две съвпадащи насрещни волеизявления и договорът за посредничество е бил сключен.
Според въззивния съд обстоятелството, че преди това, със съобщението от 07.03.2018 г. управителят на ответното дружество С. К. е предложил друг вариант за изплащане на възнаграждението на посредника на две равни части, не води до извод, че С. К. не е автор на електронното писмо от 09.03.2018 г. по смисъла на чл. 4. от ЗЕДЕУУ, тъй като писмото е изпратено от неговия електронен адрес и именно той е посочен като извършител на изявлението. Формиран е извод извод, че предложението на М. З. от 06.03.2016 г. е било прието така, както е било направено.
Прието е за установено от съдържанието на приложения като прикачени файл договор за посредничество, че възложител по договора е ответното дружество „Габриелидес Груп” ЕООД, което е изрично и недвусмислено посочено. Прието е също, че предмет на договора е извършването на посредничиски услуги свързани с продажба на дружеството, което следва да се тълкува в смисъл 100% от дружествения дял на едноличния собственик на капитала С. К.. Посочено е, че това не означава, че дружеството не е материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск. Съдът е приел, че се касае за облигационно правоотношение възникнало на основание договор за поръчка. Приел е също, че няма пречка дружеството да възложи на трето лице – довереник да извършва действия по намиране на купувач на дялове, които са собственост на едноличния собственик на капитала, в случая С. К.. Посочил е, че от текста на чл. 1 от договора се установява, че целта на продажбата на дружествения дял всъщност е купувачът да придобие собствеността върху притежавания от дружеството апартамент. Според съда причината за това договорът за посредничество да се сключи от дружеството, а не от едноличния собственик на капитала, следва да се търси в отношенията между последните два субекта, които отношения са извън предмета на настоящия спор. С оглед на това е формиран извод за неоснователност на възражението за липса на материалноправна легитимация на ответното дружество.
Преценено е за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че договорът е сключен при липса на представителна власт в лицето на пълномощника А. Л., тъй като съгласието за сключване на процесния договор за посредничество е изразено лично от представляващия дружеството С. К. в електронно писмо от 09.03.2016 г., изпратено от собствената му пощенска кутия.
Съдът се е произнесъл и по оплакванията на въззивника-ответник за липса на произнасяне на първоинстанционния съд по възраженията за нищожност на договора поради липса на основание и невъзможен предмет.
Прието е, че основанието на една сделка е типичната причина, поради която страните се задължават, че съгласно чл. 26, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗД основанието се предполага до доказване на противното. Прието е също, че ответникът не е оборил законовата презумпция. Посочено е, че в случая се касае за договор за поръчка, при който доверителят се задължава да изплати възнаграждение срещу престиране на насрещни действия свързани с намиране на купувач на 100 % от дяловете в дружеството ответник или, на практика купувач на имота на дружеството. Приел е, че причината дружеството, а не едноличният собственик на капитала, да възлага извършването на тези действия, следва да се търси в отношенията между дружеството и едноличния собственик и това не лишава договора от основание. Прието е, че довереникът от своя страна е поел задължение за извършване на уговорените действия срещу възнаграждение, т.е. налице е основание и за ищеца да се задължи по договора.
Съдът е преценил за неоснователно възражението за невъзможен предмет на процесния договор, тъй като предметът на сделката е извършване на определени действия и той е напълно възможен. Посочил е, че действията се изразяват в намиране на купувач на дяловете и свързването на двете страни по сделката,както и оказване на съдействие при осъществяването им, че такива действия е извършил ищецът в изпълнение на поръчката.
Прието е за неоснователно и оплакването, че възнаграждението не е дължимо, тъй като договорът не е изпълнен отстрана на ищеца. Посочил е, че в съдебно заседание от 27.09.2017 г. първоинстанционния съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през месец юли, 2016 г. са били сключени два предварителни договора за продажба на дружествените дялове между С. Д. К. и Л. Х., че това обстоятелство се потвърждава и от изявлението на самия С. К. в приложеното по делото „Официално писмо 2“ от 16.08.2016 г. Изведен е извод, че изпълнителят е осъществил необходимото посредничеството и уговореното възнаграждение е дължимо в срок от пет работни дни от първото плащане по предварителен договор за покупко-продажба, реализирано в полза на продавача от предложен от М. З. купувач измежду лицата Г. К. и Л. Х., граждани на Китайската народна република, така както е предвидено в чл. 3 от договора за посредничество.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и на основание чл. 272 от ГПК е препратил към мотивите на Варненския районен съд.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Очевидна неправилност е въведенa с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на решението, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първи, втори и трети въпрос, и по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по пети въпрос от изложението. Посочените въпроси са формулирани хипотетично – т.е. обосновани са с фактически и правни изводи, каквито не са формирани от въззивния съд. Поради това въпросите не са правни. Съгласно тълкуването, дадено в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът намира, че първи, втори, трети и пети въпроси не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи по съществото на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвърти въпрос от изложението. В подкрепа на доводите на наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е цитирал две решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и определение на състав на ВКС по чл.288 ГПК. С всяко от посочените решения по чл.290 ГПК не е разрешен четвъртия въпрос: може ли дружеството да възложи на посредник продажбата на дружествените дялове на едноличния собственик на капитала си или подобен договор следва да бъде сключен от физическото лице – едноличен собственик на капитала.
С решение № 37/27.04.2012 г. по т.дело № 1143/2010 г. на ВКС, I т.о. по чл.290 ГПК касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК е допуснато за проверка и произнасяне по допустимостта на въззивния акт с оглед правната квалификация на иска.
С решение № 155/25.01.2010 г. по т. дело № 260/2009 г. на ВКС, I т.о. по чл.290 ГПК касационно обжалване е допуснато, поради наличие на предпоставките по т.1 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като е костатирано, че – като въззивна инстанция Бургаският окръжен съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС по материално правния въпрос за това, че уговорката за цена, като съществен елемент от всеки възмезден договор е действителна и в хипотеза, когато размерът й не е бил точно определен, но е все пак определяем, както и по материално правния въпрос за дължимостта на неустойка, противоречаща на добрите нрави – като предмет на произнасянето на въззивния съд по чл.12 от процесния договор, разкрива белезите на такъв. С всяко от цитираните решения съдът се е произнесъл по въпроси, различни от формулирания четвърти въпрос от изложението. С оглед на това съдът преценява, че не е установена допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, за да се допусне касационно обжалване.
Цитираното определение № 100/24.02.2015 г. по гр.дело № 853/2014 г. на ВКС, II т.о. по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване е извън обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради което съдът не го обсъжда.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, и ал.2 ГПК на решението на Окръжен съд – Варна по поставените въпроси от жалбоподателя „ГАБРИЕЛИДЕС ГРУП“ ЕООД.
При изхода на спора – изводите на състава за недопускане на касационното обжалване, в тежест на касатора е да заплати сторените от ответника разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В настоящия случай ответникът по касационната жалба, претендиращ заплащане на разноски, не е ангажирал надлежни писмени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение на адв.Д. К., за осъществено процесуално представителство пред ВКС. Поради това разноски в полза на ответника по касационната жалба М. З. не следва да се присъждат за настоящото производство пред ВКС по чл.288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 793/23.10.2018 г. по в.т.дело № 1011/2018 г. на Окръжен съд – Варна по касационна жалба вх. № 35739/05.12.2018 г., подадена от „ГАБРИЕЛИДЕС ГРУП“ ЕООД, ЕИК201685559, със седалище и адрес на управление, гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“, 9, чрез адв. О. А., съдебен адрес [населено място], [улица], № 1, вх.В, ет.1,ап.64., чрез адв.О. А..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
5