2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
С., 31.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 137/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение от 29.10.2010 г. по гр. д. № 395/2010 г. на Кюстендилски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено постановеното от Дупнишки районен съд решение от 08.03.2010 г. по гр. д. № 1008/2009 г., с което е отхвърлен предявеният от дружеството – касатор против В. А. К. частичен иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ за заплащане на сумата 5 000 лв., претендирана като част от сумата 124 848 лв. – изплатено в производството по и. д. № 52/2008 г. на ДСИ при Дупнишки районен съд обезщетение за неимуществени вреди на наследниците на починалия в резултат на пътно – транспортно произшествие К. Ст. М., и са присъдени разноски на ответника в размер на 450 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност вследствие нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторът поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно материалния закон като е приел, че не е налице един от елементите от фактическия състав на регресната отговорност по чл.274, ал.1, т.1 КЗ – виновно отклонение на водача от проверка за алкохол. Развива подробни съображения в подкрепа на становището, че след като с одобрено от наказателен съд споразумение водачът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.5, б.”б”, пр.1 във вр. с чл.342 НК, включващо в състава си квалифициращия признак „избягал от местопроизшествието”, бягството от местопроизшествието е равнозначно на виновно отклонение от проверка за алкохол и е достатъчно, за да се ангажира отговорността на ответника за възстановяване на изплатеното на третите увредени лица застрахователно обезщетение. В жалбата са наведени и доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички доказателства по делото и недаване на указания на страните относно подлежащите на доказване факти.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси, формулирани в инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК : „1. Основание ли е за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 КЗ установеното с решение на наказателния съд квалифициращо обстоятелство „избягал от местопроизшествието”, за което в случая се е признал за виновен и е постигнал споразумение с КОП, одобрено от КОС с определение по н. о. х. д. № 245 от описа на КОС за 2007 г.; 2. Има ли задължителна сила за гражданския съд при условията на чл.300 ГПК актът на наказателния съд и по отношение на установеното бягство от местопроизшествието и последното предпоставя ли състава на чл.274, ал.1, пр.3 КЗ, респ. виновно отклонение от проверка на алкохол с оглед качеството на субекта – правоспособен водач на МПС; 3. В горния смисъл може ли да се приеме тъждество между бягството на ответника от местопроизшествието с твърдяното от ищеца виновно отклоняване от проверка за наличие на алкохол в кръвта при управление на МПС; 4. При изложените обстоятелства следва ли да се приеме, че е налице нарушаване на разпоредбата на чл.123, ал.1, б.”в” ЗДвП, която предвижда забрана за напускане на местопроизшествието, респ. бягството от местопроизшествието, въпреки тази забрана и специфичното качество на субекта – причинител на ПТП, е правоспособен водач, който е длъжен да знае и спазва разпоредбите на ЗДвП, както и това условие ли е да се приеме, че е налице виновно отклонение от проверка за алкохол; 5. Относно носенето на доказателствената тежест с оглед въведената от закона презумпция, че водачът е употребил алкохол или друго упойващо вещество, ако е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол по надлежния ред, респ. чия е тежестта да докаже виновно отклонение на причинителя на щетите поради уплаха, страх или друга субективна причина /за което е налице и признание; При тези обстоятелства необходимо ли е да се ангажират други доказателства, подкрепящи тезата за виновно отклоняване от проверка за алкохол при установено бягство от ПТП и безспорно установено качество на субекта, причинил процесното ПТП – правоспособен водач на МПС, който безспорно е длъжен да знае правилата за движение по пътищата, вкл. и тези, установяващи специфичните му задължения при настъпване на ПТП.”.
Касаторът твърди, че по поставените въпроси липсва съдебна практика, което ги прави значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се и на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК с аргумент, че въпросът за виновното отклонение на водача от проверка за алкохол е решен противоречиво в приложени към касационната жалба съдебни решения. Като основание за достъп до касационен контрол е посочено и отклонението от обективираната в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС задължителна практика, обосновано с отказа на въззивния съд да обсъди защитните доводи и възражения на обжалващата страна.
Ответникът по касация В. А. К. от [населено място] не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Дупнишки районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против В. А. К. частичен иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ за заплащане на сумата 5 000 лв., представляваща част от изплатено на трети лица застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ответника в качеството му на застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” водач на превозно средство, решаващият състав на Кюстендилски окръжен съд е приел, че не е осъществено предвиденото в чл.274, ал.1, т.1 КЗ основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника за възстановяване на изплатеното от застрахователя обезщетение. Въззивният съд е счел за безспорно установени твърдените в исковата молба факти, свързани с наличието на застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка „Гражданска отговорност” и изплащането на обезщетение от застрахователното дружество – ищец на трети лица по повод причинени от ответника неимуществени вреди при реализирано по негова вина пътно – транспортно произшествие от 25.01.2007 г. Преценката на доказателствата обаче е мотивирала съда да направи извод, че не е доказан елемент от фактическия състав на регресната отговорност по чл.274, ал.1, т.1 КЗ – виновно отклонение на водача от проверка за алкохол.
Като неоснователен е преценен довода на ищеца, че виновното отклонение от проверка за алкохол е установено с влязлото в сила споразумение по н. о. х. д. № 245/2007 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което ответникът е признат за виновен в това, че на 25.01.2007 г. в [населено място], като водач на лек автомобил, е нарушил установени в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на К. С. М., след което е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, пр.5, б.”б”, пр.1 във вр. с чл.342 НК. Решаващият въззивен състав е изложил съображения, че бягството от местопроизшествието не е равнозначно на виновно отклонение от проверка за алкохол по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 КЗ, поради което не съставлява елемент от основанието за предявяване на регресни претенции към застрахования водач. Акцентирано е върху липсата на ангажирани от застрахователното дружество доказателства ответникът да е отказал да се подложи на проверка за употреба на алкохол или най-малкото да са правени опити от страна на разследващите органи за нейното извършване. Съдът се е позовал и на свидетелските показания и протокола за оглед на ПТП, чрез които е установено, че макар първоначално да е напуснал местопроизшествието, в кратък интервал от време ответникът се е завърнал на мястото на инцидента, оказал е съдействие при огледа и с поведението си не е препятствал възможността за вземане на алкохолна проба.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол поради отсъствие на предвидените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК основания.
Процесуалноправният въпрос за задължението на съда да обсъди доводите и възраженията на страните по спорния предмет на делото е значим за изхода на всяко дело и като такъв отговаря на въведеното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация. Въпреки това искането за допускане на касационно обжалване по посочения въпрос е неоснователно, тъй като не е налице твърдяната от касатора допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – отклонение от задължителната практика на ВКС, отразена в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд е процедирал съобразно дадените с цитираното тълкувателно решение указания като се е произнесъл по съществото на правния спор след обсъждане на всички относими доказателства и на заявените от страните защитни доводи и възражения, релевантни за основателността на иска по чл.274, ал.1, т.1 КЗ.
Останалите въпроси, формулирани в п.1 – п.5 на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се свеждат до два въпроса, уточнени от настоящата инстанция в съответствие с разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС : Напускането на /бягството от/ местопроизшествието от застрахования със застраховка „Гражданска отговорност” водач равнозначно ли е на виновно отклонение от проверка за алкохол по смисъла на чл.274, ал.1, т.1, пр.3 КЗ и достатъчно ли е за ангажиране на регресната отговорност на водача към неговия застраховател на предвиденото в чл.274, ал.1, т.1 ГПК основание; Коя от страните в производството по иска с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че застрахованият водач виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
Поставените въпроси са обуславящи за изхода на конкретното дело и отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК поради факта, че разрешаването им от въззивната инстанция е рефлектирало върху отхвърлянето на предявения от касатора иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ. Независимо от това въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК предвид формираната към настоящия момент задължителна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.274, ал.1, т.1, пр.3 КЗ. С постановените по реда на чл.290 ГПК от състави на ВКС, ІІ т. о., решения – решение № 183 от 22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 г. и решение № 16/02.02.2011 г. по т. д. № 374/2010 г., е даден отговор на значимите за изхода на разглежданото дело правни въпроси като е прието, че фактът на напускане на местопроизшествието от застрахования водач – причинител на вредите, сам по себе си не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол и не е достатъчен, за да се ангажира отговорността на водача към неговия застраховател по застраховката „Гражданска отговорност” при предпоставките на чл.274, ал.1, т.1, пр.3 КЗ; Отказът на водача да се подложи на проверка за алкохол или виновното му отклонение от нея подлежи на пълно главно доказване от застрахователя – ищец по иска с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ; Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която последният виновно се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл.274, ал.1, т.1, пр.3 КЗ. В аналогичен смисъл са и решаващите изводи на Кюстендилски окръжен съд, с които е мотивирано обжалваното решение. Формираната задължителна практика на ВКС по прилагането на чл.274, ал.1, т.1 КЗ препятства достъпа до касация на визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание, доколкото то предпоставя необходимост от промяна на неправилна практика или от създаване на съдебна практика по приложението на неясни, непълни или противоречиви закони. Не е налице и второто заявено основание – това по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като дори да е съществувала противоречива практика на съдилищата при разрешаване на въпросите за регресната отговорност по чл.274, ал.1, т.1 КЗ, противоречията са преодолени с произнасянето на Върховния касационен съд по реда на чл.290 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 01.07.2010 г., постановено по гр. д. № 4211/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „Д” състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :