О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
София, 10.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 704/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Технотрейд-08“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 407 от 12.11.2018 г. по в.гр.д. № 79/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което: 1.след частична отмяна на решение № 933 от 19.10.2017 г. по гр.д. № 2217/2016 г. на Районен съд – Велико Търново, е отхвърлен предявения от Земеделска производствена кооперация „Съединение – 95“, ЕИК[ЕИК] срещу „Технотрейд – 08“ ЕООД насрещен иск за заплащане на сумата над 6 986.40 лв. до 13 334.60 лв., представляваща непогасена част от вземане за възстановяване на половината от отчетена загуба за стопанската 2014/2015 г. съгл. договор за съвместна дейност от 30.09.2013 г., след извършено прихващане с вземане на „Технотрейд-08“ ЕООД към ЗПК „Съединение-95“ за сумата 11 347.60 лева; 2. е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявен от дружеството срещу кооперацията иск за заплащане на 11 347.60 лв., представляваща непогасена сума, след извършено прихващане с протокол от 30.12.2014 г., която е част от задължение по фактури № 89 от 01.12.2014 г. и № 92 от 30.12.2014 г., като погасена чрез прихващане с насрещно вземане на кооперацията в размер на 18 334 лв. по предявен насрещен иск срещу дружеството – за възстановяване на половината от отчетена загуба за стопанската 2014/2015 г. по договор за съвместна дейност от 30.09.2013 г. , както и в частта за отхвърляне на предявения от дружеството акцесорен иск по чл.86 ЗЗД.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Изразява се несъгласие с изводите на съда за обвързаност на страните от сключен между тях договор за съвместна дейност и за периода 2014-2015 г., както и за редовно водене на счетоводните книги в кооперацията във връзка с този договор. Твърди се недопустимост на атакувания съдебен акт в частта, с която, по искане на кооперацията, са прихванати вземанията, предмет на първоначалния иск, с тези, предмет на насрещния иск.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Представляват ли счетоводните книги и записванията в тях доказателство за страната, която ги е водила. Неправилното счетоводно отнасяне на първичните документи за закупуването им към съответната култура, основание ли е да се приеме, че счетоводството не е редовно водено по см. на чл.55 ТЗ и 2. Допустимо ли е в един процес ответникът да защити претендираното от него право с насрещен иск и едновременно с това с възражение за извършване на съдебно прихващане със същата сума, която претендира с насрещния иск. Непосочването на възражение за прихващане в доклада по делото, извършен от съда по реда на чл.146 ГПК, означава ли, че това възражение не е част от предмета на делото.
Ответникът по касация – ЗПК „Съединение-95“, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва поддържаните от касатора основания за достъп до касация, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображенията са изложени в постъпил по делото писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Окръжен съд – Велико Търново, след отстраняване на констатирани нередовности на насрещната искова молба, докладване на делото с изричен съдебен акт /съобразно правомощията си по т.2 от ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС/ и събиране на доказателства по реда на чл.266, ал.3 ГПК, въз основа на самостоятелна преценка на данните по делото и възраженията на страните, е приел за установено следното: Наличие на възникнало между страните валидно облигационно отношение по договор за съвместна дейност от 30.09.2013 г., по силата на който те са се задължили за период от три години да обединят усилията си за обработка на 2179, 000 дка земеделски площи в землището на [населено място], при уговорки за отделно водене на счетоводствата за дейностите по този договор, както и за разпределяне поравно на печалбите и загубите от дейността. В края на 2014 г. страните съставили протоколи за дейността през стопанската 2013/2014 г., с акт за приходи и разходи, както и констатация за насрещни вземания по издадени от търговското дружество фактури №№ 89 и 92 от м.12.2014 г. на обща стойност 15 102.53 лв. и по фактура на кооперацията под № 862/30.12.2014 г. за 3 754.84 лв., като след извършено прихващане, дължимата от кооперацията сума е в размер на 11 347.69 лв. /предмет на първоначалната искова молба/, по която не е налице спор. Позовавайки се на свидетелски показания, на събрани пред първата инстанция писмени доказателства, както и на приетата съдебно-счетоводна експертиза, установила редовност на счетоводните записвания на кооперацията, въззивният съд е счел, че кооперацията е продължила да обработва земеделските земи –предмет на договора и да осчетоводява отделно приходи и разходи от дейността и през стопанската 2014/2015 година, независимо от дезинтересирането на дружеството, като са отразени конкретните приходи и разходи. Въз основа на агротехническата експертиза /основно и допълнително заключение/, приета във въззивното производство, решаващият съдебен състав е определил необходимите разходи, направени от кооперацията за последната посочена стопанска година – 128 575 лв., или с 10 581 лв. в по-малко от калкулираните от кооперацията разходи, като е отразил и приходите – 98 018.35 лв. Определена е загубата в размер на 36 668 лв. с ДДС, а не в сочения кооперацията размер от 49 364.40 лв. Съобразно клаузите на договора е прието, че всяка от страните следва да понесе поравно загубите, или по 18 334 лв. С оглед установените насрещни ликвидни и изискуеми вземания на страните – в размер на 11 347.60 лв. на ищеца по първоначалния иск и в размер на 18 334 лв. на ищеца по насрещния иск, съобразявайки направеното от последния възражение да прихващане, е изведен извод за погасяване поради прихващане на вземането на дружеството, като в тази част е потвърдено първоинстанционното решение.
Насрещният иск за присъждане на останалата след извършеното прихващане сума, представляваща половината от отчетената загуба за стопанската 2014/2015 г. по договора за съвместна дейност, е счетен за частично основателен до 6 986.40 лв., а не до претендираните 13 334.60 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, разрешен в обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Посочено е още, че ВКС не може да извежда конкретен правен въпрос, съобразявайки доводите в жалбата и в изложението към нея, а е допустимо единствено конкретизиране на формулиран от касатора въпрос. В мотивите към този акт на нормативно тълкуване е акцентирано и върху липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, както и върху недопустимостта ВКС да се произнася по правилността на атакуваното решение в селективната фаза на касационното производство.
Съобразявайки постановките в ТР № 1/2009 г., настоящият съдебен състав приема, че формулираните от касационния жалбоподател въпроси не удовлетворяват изискванията на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Правният въпрос, свързан с особената доказателствена сила на редовно водените счетоводни книги и със задължението на съда за преценка на вписванията в счетоводните книги според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, не е единствено обуславящ за изхода на делото по насрещната искова претенция. Изводът на въззивния състав за надлежно изпълнение на задълженията на кооперацията по договора за съвместна дейност не е основан единствено на заключението на счетоводната експертиза за редовност на воденото от кооперацията счетоводство във връзка с този договор, а и на останалите, подробно преценени доказателства, вкл. и на конкретни договорни клаузи, вменяващи задължения на търговското дружество за организиране и контрол на съвместната дейност, при липса на данни за тяхното изпълнение. Освен това, решаващият състав е преценил, че осчетоводените от кооперацията приходи и разходи за дейностите по обработка на земеделските площи за стопанската 2014/2015 г. са на база първични счетоводни документи, подробно проверени и анализирани от ССЕ.
Втората част от въпрос № 1 – дали има основание да се приеме, че счетоводството на кооперацията е нередовно водено предвид неправилното счетоводно отнасяне на първични счетоводни документи към съответната селскостопанска култура, е фактически, а не правен. Освен това, въпросът, макар и частично, е съотносим към правилността на изразеното от въззивния съд становище, че закупените от кооперацията необходими препарати /хербициди и торове/ са ползвани за културите, за които са предназначени, като установеното от вещото лице агроном несъответствие е само поради неправилно счетоводно отнасяне на първичните документи за закупуването им към съответната култура. Съставът на Окръжен съд – Велико Търново не е формирал и решаващ правен извод, че посоченото несъответствие рефлектира върху редовността на вписванията в счетоводните книги на кооперацията.
Процесуалноправните въпроси, свързани с процесуалните способи за защита на ответника по същество, са неотносими, тъй като в случая решаващият съдебен състав се е произнесъл по надлежно въведеното в процеса искане на кооперацията за компенсиране на насрещните вземания, след произнасяне по основателността както на първоначалния, така и на насрещния иск. Що се отнася до възпроизведеното от въззивната жалба оплакване във връзка с доклада на първата инстанция, на което е основана втората част на въпрос № 2, то видно от извършените от решаващия съд процесуални действия при разглеждане на делото, както и от мотивите към атакуваното решение, на тези оплаквания е даден отговор, съответстващ на задълженията и правомощията на въззивната инстанция, разяснени и в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното, искането за достъп до касация е изцяло неоснователно.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1000 лева, доказани с приложените към отговора пълномощно и договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за плащане на договореното адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 407 от 12.11.2018 г. по в.гр.д. № 79/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА ТЕХНОТРЕЙД-08 ЕООД да заплати на ЗПК СЪЕДИНЕНИЕ-95 разноски по делото в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: