4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№71
София.11.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 721/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. „П.”,[населено място], област С. З., представлявана от председателя Г. Д., срещу решение № 99 от 29.04.2010 г. по в.т.д.№ 35/2010 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 18 от 12.11.2009 г. по гр.д.№ 56 /2009 г. на Районен съд – Чирпан за отмяна на решенията на редовното годишно общо събрание на кооперацията, приети на 31.01.2009 г., по предявен от Г. Т. В. иск по чл.58 ЗК.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на Закона за кооперациите и Устава относно свикването, провеждането и приемането на надлежни решения от общото събрание и за необоснованост на въззивното решение. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът основава приложното поле на касационно обжалване с разпоредбата на чл.280, ал.1 т.3 ГПК по следните материалноправни въпроси: при неуведомяване, поради уважителни причини, на един от членовете на кооперацията за провеждане на общото събрание, това прави ли го нередовно проведено и води ли до незаконосъобразност на приетите решения; необходимо ли е да се включва в дневния ред за общото събрание отделна точка за определяне броя на членовете на УС и КС, след като е предвидено избор на нови УС и КС и овластено ли е общото събрание да освобождава УС, КС и председателя при неизтекъл мандат. Твърди се, че по тези въпроси липсва практика на ВКС, поради което произнасянето по жалбата ще има значение за точното прилагане на закона.
Ответницата по касация – Р. Т. В. от[населено място], чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за липсата на основания за допускане на обжалването, а по същество счита въззивното решение за правилно. По съображения в отговор по чл.287 ГПК, моли да се остави в сила решението, с присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди решението на първостепенния съд за уважаване на предявения от Г. В. конститутивен иск по чл.58 ЗК, решаващият състав на Окръжен съд – Стара Загора, след преценка на събраните по делото доказателства, е приел за доказано твърдението за нередовното уведомяване на ищцата за провеждане на общото събрание на кооперацията на 31.01.2009 г. Относно начина на разгласяване на писмената покана въззивният съд е съобразил чл.19, ал.1 и ал.2 от Устава на кооперацията, съгласно който общото събрание се свиква от управителния съвет с писмена покана не по-късно от 14 дни преди провеждането на събранието, като за кооператорите, живеещи в населеното място по седалището на кооперацията поканата се разлепва на видни места, а за кооператорите, живеещи в други населени места уведомяването се извършва с изпращане на поканата с обикновени писма по заверен от пощенската станция списък, с препоръчани писма, или се връчва на кооператора срещу подпис. Отчетено е, че страните по делото не спорят, че ищцата не живее в[населено място] и че същата не е уведомена за общото събрание по предвидения в чл.19, ал.2 от Устава начин. Направен е извод, че уведомяването за общото събрание с писмена покана е свързано с правото на членство, съответно правото на всеки един от членовете на кооперацията да участва в работата на общото събрание. Изложени са и допълнителни аргументи за нередовността на свикването по отношение на членовете, посочени в списък като живущи извън [населено място]. Само тези основания въззивният съд е приел за достатъчни за отмяна на приетите на 31.01.2009 г. решения на ОС, като незаконосъобразни.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Формулираните от касатора правни въпроси, свързани с редовността по свикване, провеждане и приемане на съответните решения от общото събрание, не обуславят наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Тези въпроси, макар и да са важни за делото, не са обусловили неговия изход. В тази насока следва да се имат предвид решаващите мотиви на съда за уважаване на конститутивния иск. Въззивният съд е направил извод за процесуална незаконосъобразност на атакуваните решения на общото събрание на кооперацията не само поради неуведомяване на ищцата за провеждането му по предвидения в чл.19, ал.2 от Устава ред – чрез връчване на писмената покана, но и поради липсата на категорични доказателства за приложението на този ред по отношение на всички, посочени в списък, 148 членове на кооперацията. Решаващият състав е счел, че нередовностите по свикването на общото събрание са достатъчни за отмяна на приетите решения, без да се произнася изрично и по останалите, въведени с исковата молба основания, на които са атакувани тези решения.
Дори и да се приеме, че препращайки към мотивите на първостепенния съд, въззивният съд е уважил иска и на останалите основания за допуснати нарушения на Устава, изразяващи се в приемане на решения, невписани в поканата, преизбирането на повече от 2/3 от членовете на предходния УС и избор на нов УС при неизтекъл мандат на предходния УС, не е налице поддържаното основание за достъп до касация. По смисъла на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В този смисъл са задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд Позоваването от страна на касатора само на част от това основание, а именно, че произнасянето от страна на ВКС по поставените въпроси би било от значение за точното прилагане на закона, е достатъчно, за да се откаже допускане на обжалването. Същевременно, посоченото основание би било налице, когато произнасянето от ВКС по поставените правни въпроси ще допринесе за промяна на създадена неправилна съдебна практика или за осъвременяването й, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на закона – при непълнота, неяснота или противоречия в закона. В случая, тези предпоставки не са налице, тъй като относимите към спора императивни разпоредби на Закона за кооперациите/ чл. 16, ал.1 и ал.2 и чл.20, ал.4/ са ясни, а по приложението им и е създадена непротиворечива съдебна практика, публикувана във всички Правно-информационни системи.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 99 от 29.04.2010 г. по в.т.д.№ 35/2010 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: