Определение №711 от 40702 по гр. дело №216/216 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 711

ГР. С., 08.06.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.06.11 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.

като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. № 216/11 г.,
намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №604/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са уважени предявените от Д. Г. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ – отменено е като незаконно уволнението на ищцата от длъжността „отчетник финанси” при ответника, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ, тя е възстановена на предишната работа и й е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на всички хипотези на чл.280, ал.1 от ГПК. Намира, че материалноправните въпроси от предмета на спора: кога и при какви условия се прилага закрилата по чл.333, ал.1,т.1 от КТ, задължителна ли е в случая и законосъобразно ли е упражнил работодателят правото да уволни служителката поради съкращаване на щата са решени от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС по приложени към изложението решения / между тях няма такива със задължителен и приравнен им характер, затова основанието следва да се квалифицира по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – ТР №1/10 г./. Освен това според касатора въпросите са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като спорът обхваща понятия / не сочи конкретно кои са те/ без легално определение и практическа обосновка.
В. съд е отменил уволнението на ищцата на осн. чл.344, ал.3 от КТ без да разглежда спора по същество. Приел е, че към извършването му на 21.01.10 г. ищцата се е ползвала от закрилата по чл.333, ал.1,т.1 от КТ – като майка на дете до 3 годишна възраст. Работодателят не е поискал разрешение от Инспекцията по труда, поради което само на това основание уволнението е признато за незаконно и отменено. Закрилата е за майката на детето и се прилага независимо от ползването на отпуска по чл.164 от КТ, разрешен в случая на бабата по майчина линия /ал.3 на с.р./.
Поставените материалноправни въпроси не са решени в противоречие с приложената практика на ВС и ВКС. Част от нея е неотносима към въпросите от предмета на спора / ТР №22/90 г. на ОСГК, по приложението на чл.328, ал.3 от КТ, отм., Р №251/94 г. и №810/92 г. на ВС, трето г.о. по въпроса за задължението на работодателя да извърши подбор и критериите за това/. Единственото относимо към спора – но не и към поставените от касатора въпроси, решение е №961/91 г. на ВС, трето г.о. То е за момента, към който се прилага закрилата по чл.333 от КТ, когато в заповедта за уволнение поради съкращаване на щата, е посочена дата на прекратяване на тр. договор, предхождаща връчването на заповедта/ предизвестие не е отправяно/. В решението на ВС, както и в обжалваното въззивно е прието, че закрилата е към момента на връчването на заповедта. Тогава, при данните по делото са били налице предпоставките на закрилата по чл.333, ал.1,т.1 от КТ, която работодателят е бил длъжен да спази.
Въпросите за предпоставките на предварителната закрила по чл.333, ал.1 от КТ, императивния й характер и последиците от неспазването й в случаите, за които се отнася са подробно застъпени в практиката на ВКС. Законът не е непълен или неясен, практиката по прилагането му – дългогодишна и обстойна, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №604/10 г. от 29.09.10 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top