О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 713/30.12.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 5229 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
М. С. М. обжалва протоколно определение от 29.10.2012 г. по гр. д. № 14 336/ 2011 г, с което на основание чл. 65, ал. 1 ГПК (отм) е осъден да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд сумата 100 лв. – допълнителна държавна такса и 40. 00 лв. – хонорар за явяването на адв. Ц. в следващото съдебно заседание. Оплакването за незаконосъобразност на обжалваното определение е изведено от твърденията, че уваженото от съда искане, причинило отлагането на делото, е своевременно и че поведението на ищците също е причина за това отлагане.
Въззивното производство е протекло при спазване на правилата на ГПК (отм), тъй като исковата молба е подадена на 03.10.2002 г. (§ 2, алл. 1 и 2 от ПЗР на ГПК). Съгласно чл. 65, ал. 1 ГПК (отм), страната, която причини отлагане на делото … чрез предявяване на искания, посочване на факти или доказателства, които е могла да заяви или посочи своевременно, понася независимо от изхода на делото разноските за новото заседание … и по събиране на новите или повторното събиране на събраните вече доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на 1/ 3 от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв. В отменения ГПК това бе единствената норма, която предвижда санкционни последици (процесуални тежести) за несвоевременните доказателствени искания на страните. Основателно е становището на ответника, че своевременното доказателствено искане и/ или поведението на насрещната страна като съпричина за отлагане на делото изключват хипотезиса на чл. 65, ал. 1 ГПК (отм). Настоящата инстанция намира за излишна проверката за верността на твърденията, при които жалбоподателят го изгражда. Това е така, защото единствената причина за отлагане на разглеждането на делото е в допуснато от съда процесуално нарушение в приложението на чл. 101, ал. 1 ГПК (отм).
В откритото съдебно заседание от 29.10.2012 г. делото е отложено поради уваженото искане на жалбоподателя съдът да задължи ищците да представят в оригинал документ, приет от първата инстанция в заверено копие (чл. 101, изр. 1 ГПК от 1952 г). Заверката на този документ (лист 97 от делото на СРС) е извършена от адв. Ц., процесуален представител на ищците. Съгласно чл. 32, изр. 1 ЗА (в първоначалната редакция, приложима към 29.10.2012 г), адвокатът в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Изречение второ на чл. 32 ЗЕ признава силата на заверката от адвоката на официална заверка на документ. Това означава, че доказателственото искане на жалбоподателя по чл. 101, изр. 1 ГПК е било неоснователно и делото е отложено по причина на това, че съдът неправилно го е уважил. Изложеното изключва причинно-следствената връзка между поведението на жалбоподателя и отлагането на делото, а оттук – и хипотезиса на чл. 65, ал. 1 ГПК.
Втори се явява въпросът, че чл. 65, ал. 1 ГПК (отм) не предвижда компетентност на съда сам да определи хонорар за явяването на адвоката на насрещната страна в следващото съдебно заседание. Тя поставя заплатения хонорар в тежест на страната, причинила отлагането с несвоевременните свои искания, „независимо от изхода на делото”. Разбира се, доколкото насрещната страна е уговорила и заплатила такъв за явяването на своя адвокат в следващото съдебно заседание. В този смисъл разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ГПК в тази част е специална по отношение на общите на чл. 64, ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм). Тя е основание за ангажиране на отговорност, а не за намеса на съда в гражданските правоотношения на страните. Тази санкционна последица съдът прилага с решението, а не в предходен етап. Това я прави различна спрямо другата (административнонаказателна) санкционна последица, предвидена в чл. 65, ал. 1 ГПК (отм). Допълнителната държавна такса в размер на 1/ 3 от първоначално платената, но не по-малко от 100. 00 лв, съдът налага с определение в заседанието, в което несвоевременното доказателствено искане причинява отлагането на делото.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 29.10.2012 г. по гр. д. № 14 336/ 2011 г. на Софийски градски съд в частта по чл. 65, ал. 1 ГПК (отм)
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.