О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
София 24.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 428 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Д. И. чрез адв. М против решение № 1* от 15.07.09г.по в.гр.дело № 262/09г.на Софийския апелативен съд в частта,с което е осъден да заплати на „Б”Е. гр. С. на основание чл.299 от ГПК/отм./сумата 5825.48 лв,съставляваща обезщетение за вреди от липси,констатирани с акт за начет вх. № 1/26.02.03г.,съставен от старши финансов ревизор от ДФК при ЦКС-София,ведно със законната лихва ,считано от 4.11.03г.до окончателното изплащане. Не е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК,а в самата касационна жалба се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ответникът И. И. ,заемал длъжността „началник-склад”в база”Б”-гр. Пордим към „Б”Е. , не е оборил законната доказателствена сила на съставения срещу него редовен акт за начет,с изключение на количеството на липсващата билка „цвят липа обикновен”,поради което го е осъдил да възстанови стойността на липсата в размер на 5825.48 лв заедно с дължимите лихви.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора въпрос за приложимия процесуално-правен режим,при който следва да се завърши една финансова ревизия,започнала под един режим впоследствие променен със закон, не е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Преценката на доказателствата,формирала вътрешното убеждение на съда за това,че не е оборена доказателствената сила на акта за начет,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда ,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически,опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК. Тя е касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК,но само при допусната вече касация на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1* от 15.07.09г.,постановено по в. гр.дело № 262/09г.на Софийския апелативен съд по жалба на И. Д. И..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.