6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
София, 18.11. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка ЙОнкова
изслуша докладваното от съдия Бонка ЙОнкова т. д. № 397/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. К., действащ в качеството на ЕТ „А. – И. К.” – гр. Бяла, Област Р., срещу решение № 225 от 19.01.2010 г. по в. гр. д. № 336/2009 г. на Великотърновски апелативен съд. С обжалваното решение е оставено в сила решение № 87 от 12.03.2009 г. по т. д. № 20/2008 г. на Р. окръжен съд, с което касаторът – едноличен търговец е осъден да предаде на Земеделска К. за производство и услуги /ЗКПУ/ „Б.” – с. Б. 27 465 кг. брашно тип 700 с равностойност 23 985 кг. и 3 891 кг. трици с равностойност 1 556 лв. срещу едновременно заплащане на възнаграждение за услугата по смилане на зърно в размер на 2 775 лв. и да заплати разноски по делото в размер на 3 092 лв., като са присъдени и разноски за въззивното производство в полза на К.та – ищец.
В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК и се прави искане за отмяната му. Касаторът поддържа, че в противоречие със забраната на чл.133, б.”в” от ГПК /отм./ въззивният съд е кредитирал недопустими свидетелски показания и въз основа на тях е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод, че между страните са сключени три договора за изработка, пораждащи задължение в негова тежест да предаде на ищцовата К. претендираните с иска количества брашно и трици. Определя като незаконосъобразен отказа на съда да приложи разпоредбата на чл.101 от ГПК /отм./ и да изключи от делото представените от ищеца ксерокопия от списъци на член-кооператори, въпреки непредставянето на оригиналите им за констатация. Позовава се на неправилно приложение на нормата на чл.301 от ТЗ и на необоснованост на извода, че доставената пшеница е приета за преработка от трети лица, действали като негови търговски помощници. В жалбата е релевиран и довод за частична недопустимост на въззивното решение.
Допускането на касационно обжалване е аргументирано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 /неправилно посочена като т.1/ от ГПК. В депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че обжалваното решение съдържа произнасяне по материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешени в противоречие с конкретни решения на Върховния съд и Върховния касационен съд. Касаторът твърди, че в отклонение от решение № 734/21.07.2004 г. по гр. д. № 258/94 г. на ВС, 5-членен състав, въззивният съд се е позовал в мотивите си и не е изключил от делото на основание чл.101 от ГПК /отм./ ръкописните списъци на член-кооператорите в З. „Б.”, които са представени във вид на ксерокопия без оригинална заверка и за които не е констатирана идентичност с оригинала. На следващо място сочи, че в нарушение на чл.133, б.”в” от ГПК /отм./ съдът е допуснал свидетелски показания за установяване възникването на договорни правоотношения между страните, което разрешение не съответства на изразеното в Тълкувателно решение № 147/04.11.1954 г. по гр. д. № 115/54 г. на ОСГК на ВС становище за случаите, в които са допустими свидетелски показания. Поставен е и въпросът за неправилното приложение на чл.301 от ТЗ при преценката относно правните последици от действията на третите лица, приели за преработка доставената от ищеца пшеница, разрешен според касатора в отклонение от практиката на ВКС по приложението на чл.301 от ТЗ и в частност от решение № 1859/16.11.2001 г. по гр. д. № 359/2001 г. на V г. о.
Ответникът по касационната жалба Земеделска К. за производство и услуги „Б.” – с. Б., Област Р., оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди постановеното от Р. окръжен съд решение по т. д. № 20/2008 г., с което е уважен предявеният от З. „Б.” – с. Б. против касатора И. К. в качеството на ЕТ „А. – И. К.” иск за предаване на 27 465 кг. брашно тип 700 с парична равностойност 23 985 лв. и на 3 891 кг. трици с равностойност 1 556 лв., Великотърновски апелативен съд е приел, че ответникът не е изпълнил задълженията си за предаване на посочените количества продукция, произтичащи от сключени с ищцовата К. три неформални договора за извършване на услугата „ишлеме” за преработване на пшеница. Анализирани са поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, въз основа на които е прието за установено, че за всяка от годините 2005 г., 2006 г. и 2007 г. К.та – ищец е доставяла в мелницата на ответника в гр. Б. пшеница, отразена като количество в подписаните от ответника и от негови служители 12 бр. товарителници и в списъци на член-кооператорите на З. „Б.”, които имат право да получат брашно и трици срещу пшеница, а ответникът е приемал получената пшеница със задължение да я преработи /смели/ и предаде на овластените за това лица – вписаните в списъците член-кооператори, за което му е платена и част от дължимото възнаграждение. Съдът е отказал да изключи списъците от делото на основание чл.101 от ГПК /отм./, въпреки непредставянето на оригиналите им за констатация по искане на ответника, като се е позовал на неопроверганите показания на свидетелката Н. Д., според които оригиналите са останали в държане на ЕТ „А. – И. К.” и ищецът не разполага с тях. За неоснователно е счетено възражението на ответната страна за недопустимост на свидетелските показания относно извършването на доставките и уговорките между страните по съображения, че предаването на пшеница срещу задължение за преработване през всяка отделна година съставлява самостоятелен договор за извършване на услугата „ишлеме”, наподобяващ договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД, и с оглед стойността на отделните договори – под 1 000 лв., забраната по чл.133, б.”в” от ГПК /отм./ е неприложима. Позовавайки се на посочените доказателства и на заключението на съдебно-икономическата експертиза относно количествата доставена и преработена пшеница, въззивният съд е достигнал до извод, че ответникът не е изпълнил поетите договорни задължения и следва да бъде осъден да предаде на ищеца претендираните с иска количества брашно и трици.
Като неоснователно е преценено възражението на ответника, че след като не е получавал лично пшеницата, не е отговорен за преработката й. Съобразено е заключението на съдебно-почеркова експертиза, от което е установено, че ответникът е подписал лично като получател една от товарителниците за доставена в мелницата пшеница от З. „Б.”. Относно доставките по останалите товарителници е направен извод, че доколкото същите са приемани срещу подпис от трети лица, работещи в мелницата по силата на сключени с ответника трудови договори, получателите са действали като търговски помощници и са били овластени от едноличния търговец по смисъла на чл.75, ал.2 от ЗЗД да приемат пшеницата срещу задължение за преработването й.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Неоснователен е доводът на касатора за частична недопустимост на решението като постановено „свръх петитум”. Видно от исковата молба, ищецът е претендирал осъждане на ответника да му предаде определени количества брашно и трици, съответно 27 793 кг. брашно тип 700 и 3 891 кг. трици. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което ответникът е осъден да предаде на ищеца 27 465 кг. брашно и 3 891 кг. трици. Произнасянето на съда е в рамките на заявения с исковата молба петитум и не се налага допускане на решението до касационен контрол за проверка на процесуалната му допустимост.
Допускането на касационно обжалване предпоставя въззивното решение да съдържа произнасяне по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, по отношение на които са осъществени някои от визираните в т.1-т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК специфични изисквания. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, значимият за всяко дело правен въпрос е този, който е обусловил формирането на решаващата правна воля на въззивния съд по спорния предмет на делото. Въпросът следва да бъде посочен от касатора и не може да бъде отъждествяван с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК, които са относими към правилността на обжалваното решение и не подлежат на преценка в производството по чл.288 от ГПК.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът се е позовал на предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Релевирал е доводи, че атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВС и ВКС по приложението на разпоредбите на чл.101 от ГПК /отм./, чл.133, б.”в” от ГПК /отм./ и чл.301 от ТЗ, но не е посочил конкретни правни въпроси с обуславящо значение за изхода на делото, по отношение на които е осъществено разглежданото основание. По същността си доводите съставляват оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл.301 от ТЗ, и за съществени процесуални нарушения при преценката за допустимост на свидетелските показания и на доказателствената стойност на списъците, за които е направено искане за изключване от делото съгласно чл.101 от ГПК /отм./. Въведените доводи касаят основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК, а не основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не би следвало да се обсъждат в настоящото производство.
Дори да се приеме, че в изложението са формулирани въпроси, които отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК, представените от касатора съдебни решения не доказват тезата за разрешаването им от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и ВКС.
В решение № 374/21.07.1994 г. по гр. д. № 258/94 г. на 5-членен състав на ВС е прието, че за документи, които не са оригинални или нямат официална заверка или съдът не е констатирал с определение, че отговарят по съдържание с представения за виждане оригинал, важат разпоредбите на чл.101 от ГПК /сега отм./ – страната трябва да държи оригинала на разположение и да го представи при поискване, а ако не стори това, документът се изключва от доказателствата по делото. Отказът на въззивния съд да изключи от делото представените в заверени ксерокопия списъци на член-кооператорите в З. „Б.” не противоречи на така изразеното разбиране, тъй като е аргументиран с приетия за доказан факт, че оригиналите на списъците се намират в държане на ответника и това е единствената причина, поради която ищецът е в невъзможност да докаже съответствието на копията с оригиналите.
Не е налице и твърдяното противоречие с Тълкувателно решение № 147/04.11.1954 г. по гр. д. № 115/54 г. на ОСГК на ВС при произнасянето по допустимостта на свидетелските показания, ангажирани от ищеца. В посоченото решение Върховният съд е обосновал становище, че според разпоредбата на чл.133 от ГПК /отм./ свидетелските показания са допустими във всички случаи, освен когато законът изключва допустимостта им. Въззивният съд е кредитирал свидетелските показания, след като е преценил, че с оглед стойността на всеки от сключените договори за ишлеме показанията са допустими и не попадат под забраната на чл.133, б.”в” от ГПК /отм./. Доколко тази преценка е правилна, е въпрос от значение за законосъобразността на въззивното решение, не и за съществуването на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Позоваването на решение № 1859/16.11.2001 г. по гр. д. № 359/2001 г. на ВКС, V г. о., е неуместно поради неотносимостта на даденото с него разрешение към конкретния правен спор. Обжалваното решение не съдържа произнасяне по приложението на установената в чл.301 от ТЗ презумпция за потвърждаване на действия по търговска сделка, извършени от името на търговец без представителна власт, предмет на обсъждане в цитираното решение на ВКС, V г. о. За да направи извод, че касаторът е обвързан от действията на третите лица по приемане на доставената за преработка пшеница, решаващата инстанция е приела, че като служители в предприятието на търговеца тези лица са имали качеството на търговски помощници и са притежавали представителна власт при осъществяване на поверената им от търговеца обичайна търговска дейност, с оглед на което потвърждаването на извършените действия се явява ирелевантно за спорното правоотношение.
Предвид изложените съображения, решението по в. гр. д. № 336/2009 г. на Великотърновски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за производството по чл.288 от ГПК в размер на сумата 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 00074102 от 19.04.2010 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 225 от 19.01.2010 г., постановено по в. гр. д. № 336/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. А. К. в качеството на ЕТ „А. – И. К.” – гр. Бяла да заплати на Земеделска К. за производство и услуги „Б.” – с. Б. сумата 300 лв. /триста лв./ – разноски за производството по чл.288 от ГПК, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :