ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 723
София, 24.06. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1735 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д като процесуален представител на Р. Л. Р. от гр. Ш. срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд /ШОС/ от 17.VІ.2009г. по в.гр.д. № 577/2009г.
Ответниците по касационната жалба Л. Л. Р. и Ф. Х. Р. , двамата от с. И., област Шумен, не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решение № 66/22.ІІІ.2007г. по гр.д. № 2599/2006г. ШРС е прекратил поради недопустимост производството по предявените от Р. Р. срещу Л. Р. и Ф. Р. искове с правно основание чл.23 от СК за обявяване недействителността на договор, обективиран в нот.акт № 92/2005г., с който ищецът чрез пълномощника си Л. Р. продал на Л. Р. недвижим имот, поради липса на съгласие на съпругата на продавача – ищец, отхвърлил е исковете срещу същите ответници по чл.26 ал.1 от ЗЗД за обявяване нищожността на същия договор поради липса на съгласие, обявил е нищожността на договора на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, отменил е на основание чл.431 ал.2 посоченият нотариален акт и е отхвърлил ревандикационните искове.
С атакуваното решение ШОС по въззивни жалби и на двете страни е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че е налице идентичност между предмета на исковете по настоящото дело и на тези по гр.д. № 3086/2005г. на ШРС. Гр.д. № 3086/2005г.е образувано по предявените от С. Х. В. /съпруга на Р. Р. / срещу Р. Р. , Л. Р. и Ф. Р. искове за признаване нищожността на посочения по-горе договор за покупко-продажба на недвижим имот поради липса на нейно съгласие по чл.23 от СК и ревандикационни искове. Исковете са отхвърлени с влязло в сила решение. Прието е, че решаващите мотиви по това дело са снабдени със сила на пресъдено нещо и спорът между страните, свързан с характера на процесното жилище като семейно или не и с редовността на даденото от Р. Р. на Л. Р. пълномощно, не може да се пререшава в настоящото производство по силата на чл.220 ал.1 и чл.224 от ГПК /отм./. Налице е тъждественост на исковете по двете дела – участниците в производствата по тях са едни и същи, едни и същи са и основанията на исковете, техния предмет и петитуми.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасяне от въззивния съд по съществен процесуален въпрос, макар и не изрично формулиран, налице ли е идентитет между две дела по смисъла на чл.224 от ГПК /отм./, когато правното основание на исковете и по двете дела са едни и същи, но по едното, заведено от трето лице, ответници са страните /ищец и ответници/ по другого, в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в решения № 2067/18.VІІІ.1969г. по гр.д. № 1692/69г. на ВК ІІ ГО, № 127/07.VІІ.1997г. по гр.д. № 1982/96г. на ВС ІV ГО, № 878/16. Х.2008г. по гр.д. № 850/2008г. на ВКС ІІІ ГО и определение от 07.V.2007г. на ОС В. Търново по ч.гр.д. № 398/2007г. Твърди се и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. Релевираният процесуалноправен въпрос е от съществено значение за изхода на делото, а по него на настоящия състав не е известна съдебна практика. В посочените и представени от касатора решения и определение този въпрос не е предмет на разрешаване, поради което те като неотносими към случая не обуславят наличие на твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд, постановено на 17.VІ.2009г. по гр.д. № 577/2007г.
УКАЗВА на Р. Л. Р. в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 75лв. държавна такса, като представи копие от вносния документ, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: