2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.726
София.22.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 482/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ТМ..” ЕООД, гр.Свиленград, представлявано от управителя Т. В. Т., срещу решение № 18 от 20.01.2010 г. по търг.дело № 242/2009 г. на Окръжен съд – С. Загора, с което е потвърдено решение № 16/11.03.2009 г. по гр.д.№ 218/2008 г. на Районен съд – Г. за отхвърляне на предявените срещу И. Ж. И. искове за заплащане на сумата 2 919 лв. – възнаграждение за дискуване с колесен трактор, в изпълнение на договор от 03.05.2006 г. и Актове № 4/03.05.2006 г. и№ 5/01.062006 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска и 901 лв.- мораторна лихва. С решението е признато за установено, на основание чл.194, ал.3, вр. с чл.193, ал.2 ГПК, че договор от 03.05.2006 г. и съставените актове № 4/03.05.2006 г. и № 5/01.06.2006 г. са неистински документи в частта относно авторството – подпис на И. Ж. И., като на основание чл.194, ал.2, изр.2 ГПК са изключени от доказателствата по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост на решението. Твърди се, че въззивният съд не е преценил свидетелските показания относно извършването на работата и приемането й от свидетелката С. И., която е във фактическо съпружеско съжителство с ответника, а от друга страна не е съобразил установените при предварителната проверка от Районна прокуратура обстоятелства, отразени в постановлението за отказ да се образува наказателно производство.
В изпълнение на дадените от въззивния съд указания по редовността на жалбата, е депозирана уточнителна молба, в която касаторът се позовава на визираните в чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК основания за достъп до касация, по следните процесуалноправни въпроси: следва ли съдът да спре производството по делото, след като препис от първоинстанционното решение е изпратено на Районна прокуратура, тъй като са налице престъпни обстоятелства и дали установените в хода на проверката от РП – Г. факти и обстоятелства имат доказателствена сила и задължителни ли са те за гражданския съд. Във връзка с основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК са представени: Определение № 335 от 04.06.2009 г. на ВКС, І т.о., Определение №72 от 09.02.2009 на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл.288 ГПК, както и на Решение № 687/21.04.1955 г. на ІV г.о. на ВС.
Ответникът по касация И. Ж. И. от с.Мъдрец, община Г., не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение, въззивният съд е отчел успешно проведеното оспорване истинността на писмените доказателства – договор и два броя актове за отчитане и приемане на работата и изключването им от доказателствения материал по спора, както и липсата на други надлежни доказателства, установяващи твърденията на ищеца, съответно оплакванията, направени с въззивната жалба. В мотивите към решението изрично е отразен основаният на разпоредбата на чл.166, ал.1, т.2, предл.последно ГПК отказ от свидетелстване на допуснатата свидетелка С. И. и липсата на други нови доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не може да се приеме, че формулираните от касатора процесуалноправни въпроси са от значение за формиране решаващата воля на съда. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната, обща предпоставка за допускане касационно обжалване, е необходимо поставеният правен въпрос да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Първият поставен правен въпрос следва да се прецени като ирелевантен за спора, тъй като в случая не става въпрос за разкриване на престъпни обстоятелства по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, а до упражняване на възложената на гражданския съд сигнална функция по чл.194, ал.3, изр.2 ГПК при доказано оспорване на истинността на документ. От друга страна, проверката на прокуратурата по оспорените документи, заедно с препис от първоинстанционното решение, е приключила по време на висящността на делото пред въззивната инстанция, като е постановен отказ да се образува наказателно производство, от което очевидно произтича и липсата на искане за спиране производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
По въпроса относно доказателствената сила на Постановлението на РП- Г. за постановен отказ да се образува наказателно производство и доколко констатациите в него са задължителни за гражданския съд, не е налице изрично произнасяне в мотивната част към решението и затова не е налице основната предпоставка на ал.1 на чл.280 ГПК за достъп до касация. Независимо от това, никога не е съществувал спор в практиката на съдилищата по приложение на чл.300 ГПК, аналог на чл.222 от отменения ГПК, за задължителната сила на присъдата, но не и на останалите актове, постановявани по повод на предварителни проверки на прокуратурата, както и в досъдебното производство. Бланкетното позоваване на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не е достатъчно за допускане на обжалването. За да е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е необходимо посоченият правен въпрос не само да е обусловил решаващите изводи на съда, но и разглеждането му от страна на ВКС да допринесе до промяна на създадена, в резултат на неточно тълкуване на съответна законова норма, съдебна практика или необходимост от осъвременяване на дадено тълкуване, както и при неясни правни норми, които се нуждаят от тълкуване. В случая тези предпоставки не са налице.
Останалите доводи на касатора, свързани с инвокираните основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК, не могат да се преценяват в стадия по селекция на касационните жалби, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в т.1 от цитираното тълкувателно решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 18 от 20.01.2010 г. по търг.дело № 242/2009 г. на Окръжен съд – С. Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: