О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
София, 20. 07. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4825/2008 година по описа на бившето ІІ г.о.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв. Д процесуален представител на ответника по исковата молба Е. “Г” – град К. и от адв. Д процесуален представител на ищеца К. Г. К. от град К., против въззивно решение № 185/08.05.2008 г. по гр.д. № 101/2008 г. по описа на К. окръжен съд, V състав.
В изложението на ответника по исковата молба – Е. “Г” – К. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че основанията за допускане на касационното обжалване са по чл.280 ал.1 т.т.2 и 3 ГПК, като се сочат решение на ВКС № 1502/03.10.2005 г. по гр.д. № 1047/2003 г. по описа на ІІІ г.о. и се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, свързан с приложението на чл.201, ал.2 КТ във връзка с чл.52 ЗЗД относно размера на присъденото обезщетение. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението на ищеца К. К. , същественият въпрос е за приложението на чл.52 ЗЗД и това че е прието съпричиняване в размер на 50%, а като основание за допускане – чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби намира следното:
Решението на въззивната инстанция е постановено при точно прилагане на закона и не противоречи на практиката на ВКС.
Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС № 4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
В конкретния случай обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице неточно прилагане на закона, нито съществения въпрос е от значение за развитие на правото.
Законът е приложен точно и не противоречи на съдебната практика и с оглед разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ. И по този въпрос във всеки един случай фактическата обстановка е различна, тъй като се основава на типични само за нея факти и обстоятелства. Поради това при определяне на съпричиняването по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, съдът изхожда във всеки случай от конкретни факти и обстоятелства.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 185/08.05.2008 г. по гр.д. № 101/2008 г. по описа на К. окръжен съд, V състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: