3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№738
София,04.11.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 363 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Агенция за следприватизационен контрол (АСК) срещу Решение № 369 от 10.12.2009 год. по гр.д.№ 504/2009 год. на Пловдивски апелативен съд.
С това решение, произнасяйки се по въззивната жалба на А., съставът на П. е оставил в сила решението от 26.03.2009 год. по т.д.№ 742/2008 год. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната му част. С нея първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от А. срещу „И. обективно съединени искове с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за присъждане на неустойки по неизпълнени задължения за погасяване на вноски от разсрочената цена по договор за приватизационна продажба на дружествени дялове от капитала на „М. гр.Сопот.
За да отхвърли исковете по чл.92 ал.1 ЗЗД, съдът се е позовал на извънсъдебно погасяване на задълженията, както за главниците по разсрочените вноски, така и по акцесорните вземания произтичащи от тях за което погашение е налице извънсъдебно признание на А., материализирано в подписано от изпълнителния директор на Агенцията писмо изх.№ 26-00-1136 от 02.10.2007 год. За извършеното погасяване на задълженията се е позовал и на заключението на счетоводната експертиза.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е заявено основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Сочи се, че обуславящият въпрос е процесуалноправен, но такъв не е формулиран. Цитирана е съдебна практика – 5 бр. решения на 3-членни състави на ВС на РБ и на ВКС, постановени при действието на ГПК-1952 год. Цитират се извадки от мотивите им, касаещи обсъждане и приемане на заключенията на вещите лица – чл.157 ГПК (отм.).
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор на ответника се съдържа становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, произтича от следното:
Преди всичко, липсва формулировка на обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а и такъв не може да се изведе от съдържанието на изложението. Твърдението всъщност е за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон – чл.157 ал.3 ГПК, което е довело до неправилност на решението. Дори това да би било така, това би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол.
Съгласно ТР № 1/2010 год. на ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира.
На второ място, решенията на 3-членни състави на ВС на РБ и на ВКС, постановени при действието на ГПК-отменен, не съставляват задължителна практика и не обуславят прилагането на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, съобразно същото Тълкувателно решение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 369 от 10.12.2009 год. по гр.д.№ 504/2009 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.