О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
София, 15.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3076/2013 година.
Производството е по чл.230, във връзка чл.274, ал.2 ГПК.
С определение №309/17.5.2013 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.292, във, връзка с чл.229, ал.1, т.7 ГПК, поради наличие на висящо т.д.№6/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС.
С ТР №6/2102 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС ОСГТК е постановено тълкуване по 24 въпроса относно разноски и държавни такси по граждански и търговски дела, поради което производството по делото следва да бъде възобновено на основание чл.230, ал.1 ГПК.
Производството е образувано е по частна жалба от адв. В. Т. – процесуален представител на ищците М. М. И. и А. О. И., и двамата от [населено място], област Р., против определение от 19.11.2012 г. по гл.д.№330/2012 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к.
С посоченото определение въззивната инстанция е оставила без уважение молбата от М. М. И. и А. О. И., вх.№4338/22.10.2012 г. по чл.248 ГПК. Апелативният съд е приел, че първата инстанция правилно е определила размера на дължимите за изплащане на ответника на ищците разноски в съответствие с уважените части от исковете като се позовал на намиращите на листове 44 и 45 от първоинстанционното дело договорени възнаграждения при липсата на доказателства, че останалите части от възнагражденията са изплатени.
Срещу определението на въззивната инстанция е подадена частна жалба от адв. В. Т. – процесуален представител на ищците М. М. И. и А. О. И., и двамата от [населено място], област Р.. Оспорват се изводите на съда като навежда довод, че на листове 120 и 121 от първоинстанционното дело са налице доказателства за изплащане на договорените възнаграждения в пълен обем.
Ответникът по частната жалба А. С. М. и третото лице – помагач – [фирма] – С., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна последните съображения:
Определението за Великотърновския апелативен съд е неправилно. При постановяване на решението си въззивната инстанция не е съобразила изводите си с представените на листове 120 и 121 от първоинстанционното дело фактури, от които следва да се направи извод, че е налице заплащане на пълното уговорено възнаграждение за правна защита и двамата. Поради това и с оглед уважените части от исковете ответникът по исковата молба А. С. М. следва да заплати на частния жалбоподател М. М. И. още 2000 лева, а на частната жалбоподателка А. О. И. още 1600 лева. Тези изводи съответстват на приетото с т.1 от ТР №6/2102 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС ОСГТК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№3076/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ОТМЕНЯ определение от 19.11.2012 г. по гл.д.№330/2012 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.к., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. С. М., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.3, ет.2, да заплати на М. М. И., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Р., [улица], вх.3, ет.2, ап.8, още 2000/две хиляди/ лева – деловодни разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА А. С. М., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.3, ет.2, да заплати на А. О. И., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Р., [улица], вх.3, ет.2, ап.8, още 1600/ хиляди и шестстотин/ лева – деловодни разноски за първоинстанционното производство
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: