О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр. София, 31.01.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1254 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение от 18.05.2011 г. по гр. д. № 13987/2010 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV – В състав е отменено решението от 22.01.2010 г. по гр. д. № 9471/2003 г. на Софийски районен съд, 60 състав в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен от Л. И. Б. – Б. за собствените й 17/72 идеални части от съсобствен недвижим имот, предмет на съдебна делба, за периода от 16.04.2002 г. до 29.12.2006 г. в размер на 6 000 лв. и вместо това е постановил друго решение в тази част, с което е осъдил П. И. Б. и М. Б. Б. да заплатят, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, солидарно на Л. И. Б. – Б. обезщетение за самостоятелно ползване на собствените й 17/72 идеални части от имота за периода от 16.04.2002 г. до 29.12.2006 г., в размер на 6 000 лв., ведно с дължимите разноски. В останалата му обжалвана част – по претенциите по чл. 31, ал. 2 ЗС на А. Я. Б. и Б. Я. Б. – първоинстанционното решение е оставено в сила.
Против решението на Софийски градски съд в уважената част на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС на Л. И. Б. – Б., е постъпила касационна жалба от П. И. Б. и М. Б. Б..
В изложението към касационната жалба искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос дали поканата до съсобственик при претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да бъде надлежна – да сочи конкретния обект, за който се претендира обезщетението, както и по процесуалния въпрос, свързан с обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства за релевантните по спора факти. Сочи се, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалба – Л. И. Б. – Б., А. Я. Б. и Б. Я. Б. не изразяват становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 18.05.2011 г. по гр. д. № 13987/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV – В състав в обжалваната му част.
Първият от повдигнатите в изложението правни въпроси е обусловил решението по делото, поради което е осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият обаче няма претендираното значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото като конкретна предпоставка на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС е налице трайно установена съдебна практика, която въззивният съд е съобразил при данните по делото. Според тази еднопосочна практика когато обща вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Последното следва да касае конкретния имот, върху които е налице съсобственост между страните по спора. Ето защо, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползващия вещта съсобственик е достатъчно неползващият я /вещта/ съсобственик да отправи писмена покана в горния смисъл за заплащане на обезщетение, която има неограничено действие във времето занапред. В случая не се открива и основание за осъвременяване на така създадената практика като едно от условията, обосноваващи приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно дадените разяснения в цитирания по – горе тълкувателен акт.
Вторият въпрос не е обусловил изводите на съда по спорния предмет, доколкото се отнася до възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждане на събраните по делото доказателства – вж. разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.05.2011 г. по гр. д. № 13987/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV – В състав по касационна жалба, вх. № 63909/08.07.2011 г., част от която е и жалба, вх. № 84730/28.09.2011 г., подадени от П. И. Б. и М. Б. Б., чрез адв. М. Б. от САК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.